Определение № 485 от 25.09.2015 г. на ВКС по т. д. № 1994/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 1157/30.04.15г., постановено по ч.гр.д.№ 1686/15г. от Софийския апелативен съд, с което е отменено определение от 08.12.14г. по гр.д.№ 19650/14г. на Софийския градски съд за допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу О. С. Гурбалов чрез запор на банкови сметки и налагане на възбрана върху недвижими имоти и са обезсилени издадените обезпечителни заповеди. Със същото определение е допуснато обезпечение на бъдещи искове на [фирма] срещу О. С. Гурбалов чрез налагане на възбрана върху недвижим имот и запор на банкови сметки, като молителят е задължен за внесе парична гаранция в размер на 11500 лв. и е постановено обезпечителна заповед да се издаде след представяне на доказателства за внесената парична гаранция. Настоящият състав на І търговско отделение на ВКС намира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Обжалваният съдебен акт на въззивния съд не е от категорията на съдебните актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Съгласно императивната разпоредба на чл. 396,ал.2, изр.3 ГПК съдебният акт на въззивния съд, постановен в обезпечително производство, подлежи на инстанционен контрол пред ВКС по реда на чл.274, ал.3 ГПК само в хипотезата, когато обезпечението е допуснато за първи път във въззивното производство. Според нормата на чл.396, ал.1 ГПК определението, с което първоинстанционният съд се произнася по искането за допускане на обезпечение по реда на чл.389, ал.1 ГПК или по реда на чл.390 ГПК, не подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС. Извън хипотезата на чл.396, ал.2, изр.3 ГПК производството по молба за допускане на обезпечение е двуинстанционно и с постановяване на въззивния съдебен акт инстанционният контрол е изчерпан. Обстоятелството, че въззивният съд е изменил наложената обезпечителна мярка или е поставил като допълнително условие за допуснатото обезпечение - внасянето на гаранция от молителя, не променя двуинстанционният характер на обезпечителното производство. Преценката за основателността на искането за допускане на обезпечение по реда на чл.390 ГПК е приключила с произнасянето на първоинстанционния съд, който е постановил положителен за молителя - настоящ частен жалбоподател, съдебен акт. В този случай се прилага разрешението по ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, според което поради несамостоятелния и привременен характер на определението за допускане на обезпечение, същото не попада в обхвата на изрично и изчерпателно изброените от законодателя в чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК въззивни съдебни актове, подлежащи на касационен контрол. По тези съображения частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд