Определение № 9694 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8430/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на С. М. Ш. от [населено място] против Определение № 6177/27.05.26г по адм.дело № 837/26г на Административен съд-Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-02160065/18.03.26г на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Пловдив и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи, че дължимата държавна такса за производството е била внесена, като доказателство за внасянето й е представено по делото. Ответникът Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Пловдив чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Панов оспорва частната жалба като неоснователна и моли за отхвърлянето й и потвърждаване на Определението като правилно и законосъобразно. На 26.05.26г е изтекъл срока за отстраняване на нередовностите по жалбата и дължимата държавна такса не е била внесена, поради което правилно производството е било прекратено на 27.05.26г. Таксата е била платена и доказателствата за това са били представени по делото едва на 28.05.26г- след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите и след постановяване на прекратителното Определение. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима /чл. 236 вр. чл. 215 от АПК/, по следните съображения: частната жалба е депозирана в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК; депозирана е от лице, участвало в съдебното производство пред първоинстанционния съд и за което Определението е неблагоприятно /чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК/; депозирана е срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба съгласно чл. 229 ал.1 от АПК; депозирана е пред надлежния съд /чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК/. За да се произнесе по същество на частната жалба, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: Адм.дело № 837/26г на Административен съд-Пловдив е образувано по жалба на Ш. от 24.03.26г против Ревизионен акт за начет № РМ-5-15-02160065/18.03.26г на Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Пловдив. С Разпореждане № 3613/27.03.26г жалбата е оставена без движение и на жалбоподателя е указано да представи или доказателства, че е осигурено лице или доказателства за внесена държавна такса в 7мо дневен срок от съобщението, като при неизпълнение в срок производството по делото ще се прекрати.Разпореждането е връчено на Ш. на 19.05.26г, като срокът за изпълнението е изтекъл на 26.05.26г/работен ден/. След служебна справка за липса на платена такса по сметка на съда до 26.05.26г, с обжалваното Определение № 6177/27.05.26г по адм.дело № 837/26г на Административен съд-Пловдив жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото. Видно от мотивите на съда, жалбата е както нередовна/с неотстранени в срок нередовности/ и оставена без разглеждане на осн. чл. 158 ал.3 от АПК, така и изначално недопустима /срещу акт, който не подлежи на съдебен контрол/ и оставена без разглеждане на осн. чл. 159 т.1 от АПК. На 28.05.26г, 2 дни след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите по жалбата и 1 ден след постановяване на Определението, по делото се депозира доказателство за платена на 28.05.26г държавна такса, ведно с адвокатско пълномощно от 28.05.26г. Върховният административен съд – състав на шесто отделение намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Обжалваното Определение е постановено на две самостоятелни правни основания – по чл.159 т.1 и по чл. 158 ал.3 от АПК. Видно от частната жалба, тя касае единствено основанието по чл.158 ал.3 от АПК, но не и това по чл.159 т.1 от АПК. Съдът намира, че в случая са налице и двете основания за оставяне на жалбата без разглеждане с обжалваното Определение - тя е и нередовна/с неотстранени в срок нередовности, отстранени са след срока/, а също така и недопустима/срещу акт, който не подлежи на оспорване пред съда/. Ревизионният акт за начет по чл.110 ал.1 т.1 от КСО не подлежи на обжалване по административен или по съдебен ред. Срещу него може да се направи възражение по реда на чл.110 ал.2 от КСО, като контролният орган се произнася с мотивирано заключение /което също не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност/. Едва издаденото на осн. чл. 110 ал.3 от КСО Разпореждане за събиране на сумите по РАН подлежи на оспорване съгл. чл. 117 ал.1 т.2 б.“в“ от КСО/пред Ръководителя на съответното ТП на НОИ/. Разпореждането за събиране на сумите е индивидуален административен акт /създава задължения за ревизираното лице/. Ревизионният акт за начет е част от ревизионното производство и в този смисъл е практиката на ВАС /д.№ 3252/23г, д.№ 5425/14г, д.№ 4750/15г/. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение