Решение № 1752 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11175/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез юрк. Пиперкова, срещу решение № 1214 от 25.07.2025 г., постановено по адм. дело №568/2024г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отменена негова заповед № 8121К-13783/28.10.2024 г. като незаконосъобразна. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, и се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът Н. В. Н., чрез адв. Стойчев, оспорва касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила изцяло. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Н. В. Н. заповед № 8121К-13783/28.10.2024 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и по реда на чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение за длъжността началник на сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - Ловеч, считано от датата на връчване на заповедта. Прието е, че заповедта е издадена от компетентния орган при спазване на установените сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР и формални изисквания по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, но при допуснато съществено нарушение на нормите на чл.197, ал.3 и чл.206, ал.2 ЗМВР, тъй като наложеното дисциплинарно наказание е за две нарушение, квалифицирани от ДНО като такива по чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 2 и чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2, без да са индивидуализирани, разгледани поотделно със съответстващите им се наказания и преценка за налагане на по-тежкото от тях. Освен това обосновката по чл.206, ал.2 ЗМВР е бланкетна и съдържа вписване за настъпили вредни последици не от поведението на Н., а на „И.“. Изложени са подробни мотиви и за неустановено по безспорен начин авторството на дисциплинарните нарушения, тъй като поведението на Н. за случая на 02.02.2024 г. не кореспондира на извършени нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 във връзка с чл. 194, ал. 1, т, 1, пр. 2 от ЗМВР, предвид показанията на разпитаните по делото свидетели С. В. и Г. И.. Обсъдени са подробно събраните в хода на съдебното производство доказателства, които сочат на неустановеност по безспорен начин и на второто описано в процесната заповед дисциплинарно нарушение, извършено на 30.05.2023 г. и 31.05.2023 г., тъй като за предоставяне на регистрационни табели за ремаркета с № [рег. номер] и [рег. номер] разрешението е дадено писмено не от Н., а от заместник-директора на ОДМВР- Ловеч. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, като мотивите се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК. Налагането на дисциплинарно уволнение в хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. 2 ЗМВР изисква по безспорен и категоричен начин да е доказано изпълнителното деяние, в случая „злоупотреба със служебното положение“ и същото да е извършено с конкретната цел за получаване на облага за трето лице. Това предполага преднамереност в използване на служебното положение, а именно: доставяне на облагата за другото лице. Само ако са налице тези признаци на неправомерно поведение, ДНО може да наложи дисциплинарно уволнение на посоченото основание. В конкретния случай е установено, че даденото разрешение за предоставяне на регистрационните табели не изхожда пряко от Н., като не е доказано и наличието на втория от елементите от фактическия състав – получаване с користна цел и в отговор на предоставените табели на описания хладилник. Следователно описаното в заповедта поведение на Н. не може да бъде квалифицирано по чл. 203, ал. 1, т. 7 ЗМВР и за него обосновано да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". Дори и да се приеме, че и двете дисциплинарни нарушения, описани в процесната заповед са налице, то допуснатите нарушения по чл.197, ал.3 и чл.206, ал.2 ЗМВР водят до отмяна на заповедта само на това основание, тъй като нарушенията са съществени. Същевременно при отпадане на едно от нарушенията наложеното наказание се явява прекомерно. В тази връзка обосновано е приел първоинстанционният съд, че преценка по чл.206, ал.2 ЗМВР въобще не е извършена от ДНО, тъй като изложените в заповедта мотиви са бланкетни, като дори не се отнасят до дисциплинарно наказания служител, а до друго лице в частта досежно вредните последици. Предвид изложеното, обжалваното решение като постановено при липса на сочените основания за отмяна по чл.209, т.3 от АПК, следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба – без уважение като неоснователна. С оглед изхода на делото и надлежно заявената от процесуалният представител на ответника претенция за присъждане на разноски, касаторът дължи на ответника реално направените и доказани разноски пред настоящата инстанция в размер на 1100лв / 562,42 евро/, съставляващи адв.възнаграждение по приложения Договор за правна защита и съдействие от 22.08.2025г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,