Определение № 50 от 08.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 2226/2021 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на „Юролинк файнаншъл груп“ ЕООД, [населено място], срещу определение № 60167 от 12.08.2021 г. по т.д. № 1605/2021г. по описа на Върховен касационен съд, I т.о. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. При произнасяне по съществото на частната жалба настоящият състав съобрази следното: С определението, предмет на обжалване, е оставена без разглеждане подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на влязло в сила решение № 3374 от 22.07.2020 г. по гр.д. № 20384/2019 г. на Районен съд Варна. За да постанови този резултат, предходният състав на ВКС е приел, че според чл. 63, ал. 3 ТЗ търговските дружества са юридически лица, като съгласно чл. 30, ал. 1 ГПК юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон или според устройствените им правила. От разпоредбите на чл. 141, ал. 2, 3, 4 и 6 ТЗ е изведено заключението, че дружеството, съобразно правно организационната му форма се представлява от управител, чието име е вписано в Търговския регистър, като овластяването на управителя да представлява дружеството с ограничена отговорност има действие по отношение на трети добросъвестни лица след вписването му. След извършена справка в Търговския регистър, съставът е установил, че молбата за отмяна е подадена, вместо от вписания в ТР управител- К. В. към момента на подаването й, от друго лице, твърдящо че то било новоовластеният от едноличния собственик на капитала управител, но преди надлежното вписване в ТР на това релевантно обстоятелство. Прието е още, че този извод не се променя от факта, че решението „за освобождаването на К. В. като управител и за вписването на нов управител - Г. Джикерджиан“ било оспорено по реда на чл. 74 ТЗ от К. В., във връзка, с което регистърното производство (с вх. № [ЕГН]) било спряно като обезпечителна мярка и че към датата на подаване на молбата за отмяна имало висящо производство пред състав на I т.о. на ВКС по ч. т. дело № 2416/2020 г., образувано по частна касационна жалба на г-н В. срещу потвърдено от въззивен съд определение за прекратяване на първоинстанционното производство по иска му с правно основание по чл. 74 ТЗ. Констатирано е още, че в молбата за отмяна били обективирани две особени искания – за спиране на извънинстанционното производство на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до произнасянето на ВКС по частната касационна жалба и за допускане на обезпечителни мерки по реда на чл. 389 ГПК. Съставът е приел и двете за недопустими, като е посочил, че ако в процесния случай въобще не се е стигнало до провеждане на въззивно производство, това не означава, че е налице „висящо исково производство“, по което да може да се иска допускане на обезпечение, посредством налагане на посочените възбрани и запори. Според предходния състав на ВКС обезпечителното производство, обосновано с уредбата му в Част IV на ГПК, дефинитивно е само с приложимост по отношение на бъдещ или на вече предявен иск, но не и по молба за отмяна на влязло в сила решение. Частният жалбоподател оспорва правилността на обжалваното определение. Излага твърдения за недобросъвестни действия на предходния управител К. В., които са довели до имуществени вреди в патримониума „Юролинк файнаншъл груп“ ЕООД, [населено място]. Аргументира с възприетото в решение № 216 от 04.07.2018 г. по т.д. № 361/2018 г. на ВКС, II т.о., че съдът не е трето добросъвестно лице в хипотезата на чл. 140, ал. 4 вр. чл. 141, ал. 6 ТЗ, а е публичен правораздавателен орган, поради което следва да се вземат предвид вътрешните отношения в дружеството, обективирани в протокол за решения на едноличния собственик на капитала на дружеството от 19 април 2021 г., който протокол е бил представен, но несъобразен от предходния състав на ВКС, и с който редовно е образувана воля за подаване на молбата за отмяна и упълномощаване на съответните процесуални представители. Също несъобразен, според страната, останал и изходът по ч. т. д. № 2416/2020 г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване определението, с което е потвърдено прекратяване на производството по чл. 74 ТЗ по иска на К. В. като недопустимо. В тази насока релевира оплакване, че производството по т.д. № 1605/2021 г. на ВКС е следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т.4 от ГПК до приключване на производството по чл.74 от ТЗ за отмяна на решението на едноличния собственик на капитала, с което е освободен предишният управител. Посочва, че към датата на постановяване на обжалвания акт в Търговския регистър вече е бил вписан новият управител, но предвид преклузивния тримесечен срок за отмяна на влязло в сила решение е било невъзможно да се изчака довършване на регистърното производство пред Агенция по вписванията, допълнително усложнена от допуснатото обезпечение в полза на К. В. по иска по чл. 74 ТЗ. Претендира и допускане на поисканото обезпечение по чл. 389 и сл. ГПК. Частната жалба е основателна. Действително, както правилно е констатирал предходният състав на ВКС, молбата за отмяна на решение № 3374 от 22.07.2020 г. по гр.д. № 20384/2019 г. на Варненски районен съд е депозирана на 19.04.2021 г., когато съгласно справка по партида на дружеството–жалбоподател, управител е било друго лице. Липсата на представителна власт, обаче, към момента на подаване на молбата не обосновава извод за недопустимост на извършеното процесуално действие, ако същата впоследствие и преди прекратяване на производството бъде преодоляна, тъй като съдът взема предвид и фактите настъпили след завеждане на иска / в случая молбата/, в това число и преценката за редовност на сезирането – арг. чл.235,ал.3 ГПК. В случая към момента на постановяване на обжалваното определение – 12.08.2021 г., вписаният управител на „Юролинк файнаншъл груп“ ЕООД, [населено място], вече е бил Г. Джикерджиан, от когото изхожда молбата за отмяна. Същият редовно е упълномощил адв. М. Е., подписал молбата за отмяна, по която е образувано т.д. № 1605/2021 г. на ВКС, I т.о. Или към момента на постановяване на обжалваното определение са били налице всички изисквания на чл. 306, ал. 1 ГПК за редовност на молбата, поради което същата следва да бъде разгледана по същество. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение