Определение № 5603 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3755/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. С. С., чрез адвокат Г. Г., срещу определение № 3893 от 31.07.2025 г. по гр. д. № 500/2024 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без уважение молбата на Л. С. за изменение на решение № 119 от 28.02.2025 г. по гр. д. № 500/2024 г. на ВКС, I г.о., в частта му за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение, с твърдения за постановяването му при нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, като в полза на С. следва да се присъдят разноски, с оглед крайния изход на спора по предявения главен иск. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението, постановено по молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение или допълнение на решението в частта за разноските, съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК подлежи на обжалване по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая решението по чл. 290 ГПК, чието изменение в частта за разноските е искано от С., е окончателно, предвид уреденото от ГПК триинстанционно разглеждане на гражданските дела. Ето защо, доколкото постановеното решение по гр. д. № 500/2024 г., I г.о. на ВКС е необжалваемо, определението по чл. 248, ал. 1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата на Л. С. за изменението му в частта за разноските, също не подлежи на обжалване, а подадената срещу него частна жалба е недопустима. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.