Решение № 1408 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6714/2012 г.

Решение № 1408 от 30.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6714/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Златовеска - Георги Колев", представен от адв. Недялко Шилев, срещу решение № 673/21.03.2012 г. на Административен съд Пловдив /АСП/ по адм. д. № 2258 по описа за 2010 г. в частта му, с която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 261001750/6.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 731/30.09.2010 г. на Директора на Д "ОУИ" гр. Пловдив, в частта относно допълнително определения ДДС за довнасяне за данъчен период м. декември 2008 г. за сумата 20 965,67 лв. и закъснителна лихва 3809,02 лв. /за разликата до пълния размер на данъка 22 735.96 лева и на лихвата до 4130,64 лв. РА е отменен/ и относно за данък за довнасяне по чл. 48 от ЗДДФЛ за сумата 299,06 лв. и лихва за забава от 42,14 лв. /до пълния размер на данъка 348.85 лева и на лихвата 49,12 лв. РА е отменен/. Описателно се сочат трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса и неправилно прилагане на факторите по чл. 122, ал. 2 при определяне на данъчната основа. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и на РА. Ответникът по касация директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС Пловдив ревизионен акт са установени в тежест на ЕТ "Златовеска - Георги Колев" задължения за ДДС в размер на 28 856,59 лв. с лихва за забава 5 650,01 лв. и за довнасяне на данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 348,85 лв. със закъснителна лихва 49,12 лв. при определена по реда на чл. 122 от ДОПК данъчна основа. Ревизията по ЗДДС обхваща периода от 15.01.2008 г. до 20.01.2009 г. На 21.01.2009 г. е извършена регистрация по избор по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС на данъчния субект. Според приходната администрация към м. 12.2007 г. едноличният търговец е достигнал облагаем оборот 111 828.50 лева за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2007 г. без да е изпълнил задължението си по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС да инициира производство за регистрация по ЗДДС в срок до 14.01.2008 г. Това е мотивирало начисляване на ДДС по реда на чл. 102, ал. 3 от ЗДДС за периода от 15.01.2008 г. до 20.01.2009 г. върху облагаем оборот 173 139.47 лева при определен в съответствие с чл. 67, ал. 3 от ЗДДС размер на данъка. В облагаемия оборот са включени реализирани доставки по неотчетени покупки от осем доставчика, като са съобразени регистрираните цени за продажба на тютюневите изделия /чл. 29, ал. 1 от ЗТТИ/, търговските отстъпки /чл. 26, ал. 5 от ЗДДС/ и определена въз основа на ОПР за 2007 г. надценка за стоките различни от тютюневи изделия 18.18 %. За определянето на задължението по ЗДДФЛ за 2008 г. е изчислена разлика 7 576.77 лева между неотразените в счетоводството на търговеца придобивания на стоки с отчетна стойност 125 456.96 лева и приходите от продажбата им 133 033.73 лева. Тази разлика е включена във формираната по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК данъчна основа, изчислена в размер 10 778.47 лева. Данъчната основа е редуцирана на основание чл. 28 от ЗДДФЛ със сумата на направените вноски за здравно осигуряване в размер 172.80 лева и със сумата 7 920 лева на основание чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ. АС Пловдив е приел наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. С позоваване на чл. 193, ал. 3 от ГПК е формирал изводи от неуспеха на жалбоподателя в оспорването на фактурите, които не са намерили отражение в счетоводството му. Изключил е основателността на довода за последиците от липсата на подпис за получател на част от фактурите за получените доставки с препращане към ТР № 5/14.07.2004 г. на ВАС и разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Зачетена е презумптивната доказателствена сила на РА. С кредитиране на приетите по делото ССЕ, установяващи отчитането на част от сочените като неотчетени фактури, са обосновани различни от предложените от приходната администрация данъчни основи за облагането с ДДС и подоходен данък и съответно различни размери на данъците и на лихвите. Решението е правилно. Верни са фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и се споделят изцяло от касационната инстанция. АС Пловдив не е допуснал опущения в процеса на доказване. Ясно е разграничена доказателствената тежест на страните и последиците от ненадлежно проведеното доказване. Аксиоматично е разбирането за доказателствената тежест като обвързаност на съда да приеме за неосъществени фактите, за които, черпещата благоприятни последици от осъществяването им страна, не е провела главно пълно доказване. При провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 до 124 от ДОПК за администрацията е тежестта да установи несъмненото осъществяване на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК и съответствието на определената данъчна основа с източниците на данните по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Разколебаването на убедителността на установяванията за обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 и 2 от ДОПК е допустимо със средствата на насрещното непълно доказване. При въвеждането, обаче, на насрещно твърдение, по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК доказателствената тежест е за данъчния субект. При успешно проведено от приходната администрация доказване на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за нея е привилегията на презумпцията за достоверност на констатациите по РА, предвидена с чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Основателно съдът е ценил като доказателствен източник издадените от доставчиците на жалбоподателя фактури, дори и тези които не носят подпис за получател. Подписът на получателя не задължителен реквизит на първичния счетоводен документ по чл. 7, ал. 1 от ЗСч, нито на фактурата като вид такъв документ по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС. Липсата на подпис за получателя не дисквалифицира фактурата като доказателствено средство, а засяга интензитета на убеждаващото й въздействие. Затова и съдът не е основал изводите си само на неотразените в счетоводството на получателя фактури, но и на изводите на експерта за съществуването на материална обезпеченост у доставчиците и отразяването в тяхното счетоводство на извършените доставки. Записванията в счетоводството на доставчиците е информационна следа с доказателствено значение при действието на чл. 51 от ДОПК. За неподписаните от получателя фактури е неверен изводът на АСП относно разпределението на доказателствената тежест при оспорване. В съответствие с чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК в тази хипотеза за представилия документа е обвързаността да установи истинността му. Тази корекция не засяга контролирания съдебен акт, тъй като процесуалното действие по чл. 193, ал. 1 от ГПК не е извършено. Страните не спорят относно достигането от касатора на регистрационния праг по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в м. 12.2007 г. и неизпълнението в срока по същата разпоредба на задължението за подаване на заявление за регистрация по този закон. С това бездействие правилото на чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС обвързва възникването на задължение за начисляване на ДДС върху извършените облагаеми доставки в периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията. Основателно в облагаемия оборот за този период, представляващ данъчна основа, са включени както отчетените чрез регистрирания от търговеца ЕКАФП облагаеми доставки, така и неотчетените. Частта от облагаемия оборот, формирана от неотчетените доставки, е определена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При определянето на данъчната основа по този ред не съществува изискване за използване на всички обстоятелства по разпоредбата. По тази причина отсъствието на позоваване на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК не засяга правилността на определянето на данъчната основа. Насрещното твърдение на касатора е за предназначение на част от стоките по доставките за лични нужди на него и членовете на семейството им. Това твърдение е недоказано и няма как да бъде съобразено при формирането на данъчната основа. Неотразяването на извършените от касатора доставки в счетоводството му е установено убедително. Това сочи на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, тъй като е източник на данни за укрити доходи. Не са въведени конкретни оплаквания за частта от съдебния акт решаваща спора относно съществуването и размера на подоходния данък за 2008 г. Общо се говори за съществуването на обстоятелства от значение за преценката на съществуващи данъчни облекчения. Приходната администрация и съда са взели предвид установената намалена работоспособност на данъчния субект и съществуващото данъчно облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ. Липсват установявания за юридически факти, пораждащи право на друго право на данъчни облекчения по гл. IV от ЗДДФЛ. При достигнатия от търговеца регистрационен праг по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в д. п. м. 12.2007 г. е налице отрицателната материална предпоставка на чл. 61з, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ за облагане с годишен патентен данък на доходите от патентни дейности /а иначе касаторът е подал декларация за облагане с патентен данък за 2008 г. и дейността му по търговия на дребно е в обхвата на т. 3 от приложение № 4 към ЗМДТ/. Това прави неприложимо изключението на чл. 61з, ал. 2 от ЗМДТ за облагането на този доход по ЗДДФЛ и пречката на чл. 26, ал. 2, т. 2 от ЗДДФЛ за включването на доходите от патентна дейност в облагаемия доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспореното решение. При този изход на спора на никоя отстраните не се следват разноски за касационното производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение,