Решение № 2339 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 430/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Долна Митрополия, подадена чрез процесуалния представител юрк. Якимова, срещу решение № 3564 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 697/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, с което е обявена за нищожна заповед № 23/11.03.1985 г., издадена от главен инженер при управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет – Плевен и е осъдена общината да заплати разноски по делото, както и по касационна жалба на М. Д. Г., подадена чрез процесуалния представител адв. Тошева, срещу решение № 3564 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 697/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, в частта, с която е обявена за нищожна заповед № 23/11.03.1985 г., издадена от главен инженер при управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет – Плевен. В касационната жалба на кмета на Община Долна Митрополия се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се потвърди оспорената заповед като законосъобразна. В касационната жалба на М. Д. Г. се излагат доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което се потвърди оспорената заповед като законосъобразна, както и се присъдят разноски по делото. Ответникът – В. М. В., редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. Донова, изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационните жалби за допустими, като подадени от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледани по същество касационните жалби са основателни. Производството пред Административен съд – Плевен е образувано по жалба на В. В. с искане за обявяване нищожността, алтернативно отмяна като незаконосъобразна, на заповед № 23/11.03.1985 г., издадена от главен инженер при управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет – Плевен, с която на основание чл. 93, ал. 1 и чл. 98, ал. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство /ППЗТСУ/ е одобрено изменение на дворищната регулация между парцел Х-772 и парцел ХI-772 от кв. 4а по плана на [населено място] по червените черти и същия квартал. За да прогласи нищожността на оспорената заповед първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена при липса на изискуемата компетентност. Прието е от съда, че в процесният случай заповедта е издадена от П. В. – главен инженер при Управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет - Плевен, а не от председателя на изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет – Плевен, каквото е изискването на приложимия чл. 93, ал. 5 от ППЗТСУ /отм./. Според съда, въпреки положените усилия, с оглед служебното начало, по делото не са събрани доказателства за делегиране на тези права на издателя на акта, каквато възможност е предвидена в чл. 93, ал. 5 от ППЗТСУ /отм./ и чл. 184, ал. 1 от ЗТСУ /отм./, поради и което е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, като възражението в тази насока на оспорващия е основателно. Административният съд приема също така, че предвид посочването в заповедта на чл. 98, ал. 1 от ППЗТСУ /отм./ административният орган е смесил основанията и процедурите по ППЗТСУ /отм./ при издаване на акта, доколкото процедурата по чл. 93 от ППЗТСУ /отм./ регламентира измененията на влезли в сила дворищно-регулационни планове по отношение на очертанията и размерите на парцелите, а процедурата по чл. 98 от ППЗТСУ /отм./ регламентира процеса по разрешаване на нови строежи в урегулирани части на населено място при създаване на общи и подробни градоустройствени планове. Така постановеното решение е неправилно. В АПК не се съдържат изрични разпоредби относно пороците, които водят до нищожност на административните актове. Безспорният критерий за нищожен административен акт е когато е издаден от некомпетентен орган, като в правната теория, а и в съдебната практика, е възприето, че нищожността или унищожаемостта на административните актове се очертава и от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност. Нищожен е акта в случаите, когато разкрива толкова тежък порок, че е негоден да породи правните си последици, като например освен липсата на компетентност е и липса на форма или липсата на волеизявление. Нищожните административни актове не пораждат и никога не могат да породят правните последици, към които са били насочени, а пороците им са толкова сериозни, че не могат да бъдат санирани. В конкретния случай неправилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е нищожен административен акт, поради липсата на доказателства относно компетентността на издателя на акта. Както и правилно приема административният съд, доколкото с оспорената заповедта е одобрено изменение на дворищната регулация между парцел Х-772 и парцел ХI-772 от кв. 4а по плана на [населено място], то приложимо се явява първото посочено основание в акта, а именно разпоредба на чл. 93 от ППЗТСУ /отм., в приложимата редакцията ДВ, бр. 62/1973 г./. Съгласно ал. 5, предл. второ на чл. 93 от ППЗТСУ /отм./ когато искането за изменение на дворищнорегулационния план е било основателно, то се е одобрявало със заповед на председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет или натовареното от него длъжностно лице. Видно от оспорената заповед, същата е подписана от инж. В., в качеството му на главен инженер при управление „Архитектура и благоустройство“ към Направление „Кадастър, регулация и вертикално планиране“ при Окръжен народен съвет – Плевен. Действително, по делото не са представени доказателства за делегирането на правата на председателя на изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Плевен на длъжностното лице, издало обжалваната заповед, каквото е било изискването на чл. 93, ал. 5, предл. второ от ППЗТСУ /отм./. Това обстоятелство обаче, обратно на приетото от първоинстанционния съд, не обосновава извод, че процесната заповед е издадена от главния инженер при липса на изискуемата компетентност. Фактическата липса в Община Долна Митрополия към 2024 г. – годината на подаване на жалбата, на доказателства за делегиране на правомощия по чл. 93, ал. 5 от ППЗТСУ /отм./ на издателя на заповед, издадена преди близо 40 години не е достатъчно да обоснове извод, че не е съществувала заповед на председателя на изпълнителния комитет на Окръжен народен съвет – Плевен, с която главният инженер да е бил упълномощен да издава заповеди от категорията на процесната. Така установеното по делото сочи единствено на това, че такъв документ не се съхранява към настоящия момент в общината, като в тази връзка следва и да се има предвид, че и задължение за това не съществува за административния орган, доколкото към момента на подаване на жалбата срокът за съхранение на такъв вид документи, съгласно чл. 46, ал. 1 от Закона за националния архивен фонд /обн. ДВ, бр. бр. 57 от 13.07.2007 г./ е 20 години. По същия начин и по отменения през 2007 г. Закон за държавния архивен фонд /чл. 10, ал. 4, т. 1/ този срок е бил само 10 години, т. е. към датата на подаване на жалбата с искане за прогласяване нищожността на оспорената заповед срокът за съхраняване на документите по административната преписка, свързана с издаването на тази заповед, е бил изтекъл. Поради и това за административния орган не е било налице задължение да комплектова в цялост административната преписка, а жалбоподателят, който и се позовава на липсата на компетентност на издателя на акта, е този, който следва да докаже тези факти и обстоятелства, т. е. доказването на тези факти е изцяло в негова тежест, което в конкретния случай той не е направил. Следователно, от липсата на доказателства в преписката за надлежното овластяване на главния инженер В. да постановява актове от вида на оспорения не може да бъде направен извод, че такова овластяване не е било налице, поради и което неправилно административният съд приема, че оспорената заповед е нищожна, като издадена при липса на компетентност. Настоящата съдебна инстанция намира също така, че в конкретния случай не са налице и основания за прогласяване нищожността на оспорената заповед поради липса на изискуемата форма, както и не са налице такива съществени административно-производствени нарушения, които да са довели до липса на волеизявление или друг толкова съществен порок, който да води до нищожност на акта. В случая липсват основания за нищожност на процесната заповед и по критериите очертани досежно материалната незаконосъобразност на акта. За да обуслови нищожност, а не унищожаемост, противоречието на административния акт с материалния закон следва да е дотолкова съществено, че да е приравнимо на пълна липса на условията /предпоставките/ за издаване на акта, той да е изцяло лишен от законово основание или да е недопустимо издаването на акт със същото съдържание. Оспорената заповед не е засегната от пороци със съпоставима тежест, както и не поражда нетърпими от правния ред последици. Налице са правни норми, които допускат изменение на дворищнорегулационния план между два парцела по искане на заинтересован собственик – чл. 93 от ППЗТСУ /отм./, т. е. налице е законно основание. Не се установява и пълна липса на предпоставките, визирани в хипотезата на приложимата материално - правна норми, а напротив в случая се установяват такива предпоставки досежно процесната устройствена процедура. Не е налице и последното основание да се приеме наличието на материална нищожност на заповедта, а именно акт със същото съдържание да не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. За пълнота на изложеното следва да се има предвид също така, обратно на приетото от административния съд, че жалбата на В. В. против процесната заповед в частта, в която се иска отмяна на акта като незаконосъобразен, е недопустима. Безспорно се установява по делото, че към датата на издаване на оспорената заповед жалбоподателят не се легитимира като собственик на парцел XI – 772, кв. 4а по плана на [населено място], предмет на заповедта, както и че същият придобива права върху този имот след издаване на акта – през 2011 г. след смъртта на неговия праводател М. В. Д. – син на В. Х. Д., и след 2022 г., когато му е дарена останалата част от имота от неговите майка и сестра. При тези данни правният извод за наличие на активна процесуална легитимация за жалбоподателя да оспорва заповедта с искане за отмяната й, е направен в несъответствие със закона. Съгласно Тълкувателно решение №3/16.04.2013г. на ОС на ВАС по тълк. дело №1/2012 г. процесуалната легитимация на страните се преценява към момента на издаване на оспорения акт, а при искане за нищожност - към момента на подаване на жалбата. В случая оспорващият не е бил собственик на парцел XI – 772 към датата на издаване на процесната заповед и не е попадал в кръга на заинтересованите лица по смисъла на чл. 295, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3 от ППЗТСУ /отм., приложима редакция ДВ, бр. 62/1973 г./, легитимирани да искат отмяна на акта. По тази причина този акт не му е бил и съобщен. По делото обаче се установява, включително и чрез съдебно-графическата експертиза, че за заповедта към датата на издаване й е бил уведомен тогавашния собственик на парцел XI – 772, който е бил вписан в разписния лист и заявител в административното производство – В. Х. Д., съответно и е бил легитимиран да обжалва административния акт като незаконосъобразен, но който не е упражнил това свое право. Нещо повече, върху графичната част на оспорената заповед В. Х. Д. се е подписал, изразявайки съгласие с означената в червено разделителна линия. Поради това първоинстанционният съд неправилно приема, че оспорването на процесната заповед е допустимо и по отношение на нейната законосъобразност. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява неправилно и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго по съществото на спора, с което се отхвърли оспорването на законосъобразната заповед. При основателността на касационната жалба в полза на касатора М. Г. следва да бъдат присъдени заявените в срок разноски пред настоящата инстанция – 70 лева /35.79 евро/ внесена държавна такса и 600 лева /306.78 евро/ реална изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 10.12.2025 г. Независимо от изхода на спора на касатора кмета на Община Долна Митрополия разноски не се дължат, тъй като такива не се претендират. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,