Определение № 1983 от 03.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 779/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България“ АД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение от публично съдебно заседание на 21.01.2026 г. по в. т. д. № 562/2025 г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК въззивното производство по предявения от частния жалбоподател иск по чл. 135 ЗЗД е спряно до приключване на производството по гр. д. № 969/2025 г. на Окръжен съд – Хасково, образувано по искова молба на третото лице – помагач К. Ч. А. с правно основание чл. 464 ГПК. Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното определение и моли за неговата отмяна и за връщане на делото на апелативния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че не са налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, т. к. не е налице връзка на преюдициалност между горепосочените дела. Поставя акцент върху това, че производството по гр. д. № 969/2025 г. на Окръжен съд – Хасково е недопустимо, вкл. поради липса на изготвено по изп. д. № 131/2022 г. на ЧСИ С. П. разпределение - абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 464 ГПК. Сочи, че ищцата по това дело няма правен интерес от воденето на подобен иск, злоупотребява с процесуални права и цели единствено да попречи на своевременното и справедливо удовлетворяване на вземането на банката: тя само формално се легитимира като кредитор на длъжника „Ниани – 2006“ ЕООД, последният не разполага с никакво имущество, по образуваното срещу длъжника изпълнително дело няма постъпления, а дори при евентуалното уважаване на предявения иск по чл. 464 ГПК няма да настъпи промяна в правната ѝ сфера. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са постъпили писмени отговори от К. Ч. А. – лично и чрез назначения ѝ на основание чл. 26, ал. 2 ЗПрПр адвокат, от „Ниани – 2006“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, и от Д. Н. М., с изложени подробни съображения за неоснователност на частната жалба. Ответниците по частната жалба считат, че между двете производства съществува преюдициална връзка, тъй като от изхода на делото по иска по чл. 464 ГПК зависи активната материалноправна легитимация на банката по иска по чл. 135 ЗЗД; в този смисъл се позовават на указанията в Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС; оспорват доводите в частната жалба за недопустимост на иска по чл. 464 ГПК, както и относимостта на това обстоятелство към предмета на частното производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение констатира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение, в срока на чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. С атакуваното определение съставът на Пловдивския апелативен съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК по искане на К. Ч. А., въз основа на представеното съдебно удостоверение и приложената искова молба, видно от които пред Окръжен съд – Хасково е образувано гр. д. № 969/2025 г. по предявен от К. А. срещу „Юробанк България“ АД и „Ниани – 2006“ ЕООД иск с правно основание чл. 464 ГПК за установяване несъществуването на вземания на взискателя „Юробанк България“ АД, за принудителното събиране на които се води изп. д. № 131/2022 г. по описа на ЧСИ С. П.. От правна страна съдът е посочил, че спорът по новообразуваното пред Окръжен съд – Хасково дело е преюдициален спрямо този по чл. 135 ЗЗД, като в това отношение съобразява т. 2 от Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която между двете производства е налице връзка на преюдициалност, попадаща в приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и следва производството, образувано по Павловия иск, да се спре до приключване на производството по установяване съществуването или несъществуването вземането на кредитора, на което той се позовава във връзка с предявения П. иск, независимо, че в случая искът по чл. 464 ГПК е предявен не от длъжника, а от третото лице – помагач. За да се произнесе по правилността на обжалваното определение, настоящият състав на Върховния касационен съд, в съответствие с правомощията си по чл. 278 ГПК (при условията на пълен въззив, без ограниченията на чл. 269, изр. 2 ГПК), съобрази следното: Спряното производство по в. т. д. № 562/2025 г. на Пловдивския апелативен съд е образувано по въззивни жалби на К. Ч. А. и „Ниани – 2006“ ЕООД срещу решение № 260007 от 24.11.2023 г. по т. д. № 112/2016 г. на Окръжен съд – Хасково, с което на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за недействителен по отношение на кредитора „Юробанк България“ АД договор за покупко-продажба от 04.07.2016 г., обективиран в нот. акт № 156, том 3, рег. № 2692, дело № 348/2016 г. по описа на Х. К. – нотариус с № 081 по регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията с вх. № 4461, дв. вх. рег. № 4453 от 2016 г., акт 9, том 14, с който „Ниани – 2006“ ЕООД е продало на „Арамис 2016“ ЕООД съответно индивидуализирания в нотариалния акт недвижим имот за сумата от 400 000 лв. Първоинстанционното решение е постановено при участието на трети лица-помагачи – Д. Н. М. и К. Ч. А.. Приетото като преюдициално от въззивния съд гр. д. № 969/2025 г. на Окръжен съд – Хасково е образувано по предявен от К. А. срещу „Юробанк България“ АД и „Ниани – 2006“ ЕООД иск по чл. 464 ГПК за установяване несъществуването на вземания на взискателя „Юробанк България“ АД, за принудителното събиране на които е заведено изп. д. № 131/2022 г. по описа на ЧСИ С. П., а именно: за сумата 110 317.20 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на договор от 28.03.2016 г. по оспорени транзакции, извършени на 04.05.2016 г. и 01.06.2016 г.; за сумата 28 657 лв., представляваща друго обезщетение за неизпълнение на договора; за законните лихви върху посочените главници, присъдени съответно от 04.08.2016 г. и от 11.07.2016 г.; както и за несъществуване на вземанията на банката за разноски по т. д. № 96/2016 г. и по т. д. № 113/2016 г., двете по описа на Окръжен съд – Хасково. Допустимостта на този иск е извън предмета на настоящото частно производство. Както от исковата молба по чл. 464 ГПК, така и от данните по делото е видно, че вземанията на „Юробанк България“ АД, с които частният жалбоподател се легитимира като кредитор по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, са вече безспорно установени по исков път, чрез постановяване на стабилизирани, влезли в сила съдебни актове по т. д. № 96/2016 г. и по т. д. № 113/2016 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, ползващи се с последиците по чл. 297, чл. 298 и чл. 299 ГПК. Следователно Тълкувателно решение № 2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС, с което е даден отговор, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен от него иск по чл. 135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, включително и обосноваващите го мотиви, са неотносими към настоящата хипотеза. Паралелен процес според мотивите на цитирания акт на нормативно тълкуване е само този, воден между страните по правоотношението, а принципното положение, което следва да бъде съобразено е, че законът изобщо не изисква за успешното провеждане на отменителния иск кредиторът да се легитимира с безспорно установено, и то спрямо неограничен кръг лица, вземане. Предвид гореизложеното и с оглед характера на иска по чл. 135 ЗЗД настоящият съдебен състав не намира основание да приеме, че решението по гр. д. № 969/2025 г. на Окръжен съд – Хасково, ако такова бъде постановено, ще има значение за правилното разрешаване на спора по в. т. д. № № 562/2025 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, съгласно изричното изискване на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. По тези съображения обжалваното определение се преценява като неправилно и следва да бъде отменено, а делото – да се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение