Определение № 8638 от 05.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8708/2025 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. В. от гр. София, чрез представител по пълномощие – адв. Д. Панчева от Софийска адвокатска колегия против Определение № 6109/07.07.2025 год., постановено по административно дело № 1264/2025 год. по описа на Административен съд – Бургас. Заявено е твърдение, че оспореното определение е неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на това твърдение е заявено, че в конкретния случай, обектите, предмет на заповедта за премахване не съставляват преместваеми обекти, които могат да бъдат разглобени и да се преместят в пространството, без да загубят своята индивидуализация и/или възможността да бъдат ползвани на друго място със същото или подобно предназначение. В този смисъл се твърди, че ако предварителното изпълнение на заповедта не бъде спряно, бунгалата ще бъдат напълно разрушени, като няма да се запази функционалността им и ще възникнат вреди за собственика от самото им премахване. Заявено е, че е налице и спор относно статута на обектите – строежи ли са или преместваеми обекти, което обосновава необходимостта от спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. В допълнение е заявено, че процесните обекти функционират в този си вид повече от 30 години, поради което забавянето на изпълнението за времето до решаване на въпроса за законосъобразността на административния акт не би предизвикало вреди от вида на тези по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото функционирането на обектите през продължителен период от време не е накърнило съществено обществения интерес. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт и постановяване на друг по същество, с който да се спре предварителното изпълнение на Заповед № РД-01-362/02.06.2025 год., издадена от кмета на община Царево. Претендира се и присъждане на разноски. В срока по чл. 232 от АПК, ответникът – кмет на община Царево не изразява становище по оспорването. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по повод жалба на М. С. В., чрез процесуалния му представител – адв. Д. Панчева от САК против Заповед № РД-01-362/02.06.2025 год. на кмета на община Царево. Оспореният административен акт е постановен с правно основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2, във вр. с чл. 56 ал. 2 от ЗУТ и с него е разпоредено премахване на преместваеми обекти, представляващи 7 (седем) бр. еднотипни дървени бунгала, всяко с площ от 21 кв.м, с номера от геодезическото заснемане от № 19 до № 25, находящи се в поземлен имот с идентификатор 48619.64.120 по КККР на гр. Царево, община Царево, област Бургас, имот съставляващ частна държавна собственост. В заповедта е определен срок за доброволно изпълнение на заповедта – до 1 (един) месец, считано от края на строителната забрана за сезон 2025 год. - 01.10.2025 год. В иницииралата първоинстанционното производство жалба е формулирано и особено искане за спиране на допуснатото по силата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ предварително изпълнение на заповедта за премахване. Във връзка със заявеното искане за спиране, първоинстанционният административен съд е приел, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. При формиране на този правен извод, съдът е обосновал мотиви, съгласно които, в тежест на молителя е да посочи и установи обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 от АПК. Според съда, в случая сочените от жалбоподателя доводи относно това дали обектите са преместваеми или са строежи са доводи по съществото на спора, които не обосновават спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Посочил е, че искателят следва да докаже възможното настъпване на реални вреди за него, които да са значителни или труднопоправими вреди, като доказателствената тежест относно възможността за настъпване на такива вреди и тяхното индивидуализиране по вид и размер е върху жалбоподателя. Обобщено е, че в случая жалбоподателя единствено твърди вреди, които ще настъпят за него в резултат от изпълнението на заповедта, без обаче да ги конкретизира по вид или размер, като не е представил и никакви доказателства във връзка с твърдените вреди. Така мотивиран, съдът е формулирал решаващ извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорения административен акт, поради което го е оставил без уважение. Определението е валидно, допустимо и правилно. Видно от приложената по делото Заповед № РД-01-362/02.06.2025 год. на кмета на община Царево, същата е постановена с правно основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2, във вр. с чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. С оглед на това, предварителното изпълнение на административния акт е допуснато по силата на закона с оглед разпоредбата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ. Следва да се посочи, че в специалния Закон за устройство на територията не са регламентирани основанията, при които съдът може да спре изпълнението административния акт, поради което по силата на препращащата норма на чл. 213, ал. 1 от ЗУТ е приложима нормата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК, както правилно е приел и първоинстанционния административен съд. Приложимата разпоредба на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК допуска спиране на предварителното изпълнение при обоснована от адресата възможност за настъпване на значителна или трудно поправима вреда в резултат на предварителното изпълнение. Както правилно е приел и съда, в тежест на оспорващия е да докаже възможността от настъпването на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение на заповедта. В конкретния случай правилно съдът е приел, че не са наведени твърдения за вероятност от настъпване на трудно поправима или значителна вреда, както и че доказателства в тази връзка не са ангажирани от страна на искателя. Действително, заявените както пред първоинстанционния съд, така и в частната жалба възражения относно статута на разпоредените за премахване обекти касае спора по същество и са неотносими към искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. Следвайки житейската логика би могло да се предположи, че с премахването на обектите – 7 броя еднотипни дървени бунгала, за адресата на заповедта би настъпила вреда, но това само по себе си не съставлява достатъчно основание за спиране, доколкото законът въвежда изискване тази вреда да е значителна и трудно поправима. Правилен е и извода на съда, че при допускане по силата на закона предварително изпълнение, законодателят презюмира наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК между които е поставен общественият интерес. Неотносими към формулираното особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта се явяват и възраженията, относно това, че разпоредените за премахване обекти функционират в този си вид повече от 30 години. Така заявеното твърдение също не покрива законовото изискване за наличието на вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда за оспорващия. По отношение на твърдението на искателя, че ако допуснатото предварително изпълнение на заповедта не бъде спряно, бунгалата ще бъдат напълно разрушени, което ще причини вреди на собственика им, следва да се има предвид, че в случай на отмяна на заповедта или прогласяване на нищожността й, оспорващият разполага с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. В допълнение следва да се посочи и обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 166, ал. 2, изр. 2 от АПК, приложима на основание чл. 166, ал. 4 от АПК е указано, че изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – такива възникнали след постановяване на административния акт. В случая, както пред първоинстанционния административен съд, така и пред настоящата инстанция не се твърди наличието на такива нови обстоятелства, които да обосноват спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт. С оглед изложеното, доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение, са неоснователни. Определението е законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,