Определение № 368 от 03.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 271/2010 г.

Производството е по чл.218а, б. “в”ГПК/отм./, във вр. с пар.2, ал.9 ПЗР ГПК, образувано по частна жалба на Е. В. Ч. от с. М. срещу определение от 17.12.2009г. по ч. гр.д. 3058/09г. на Пловдивски окръжен съд. Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото намира частната жалба за процесуално недопустима. С определение от 25.08.2009г. по ч.гр.д. 9193/09г. Пловдивски районен съд е оставил без уважение молбата на Ч. по чл.250 ГПК / отм./. С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски окръжен съд е оставил в сила така постановения съдебен акт. При тези фактически данни се налага извод за недопустимост на касационното обжалване, поради изчерпване на реда за инстанционен контрол. Определението по чл.250 ГПК / отм./ е от категорията определения регламентирани в чл.213, б. “б” ГПК / отм./, които подлежат на двуинстанционно разглеждане, а Върховният касационен съд се произнася по жалби срещу тези определения само когато те са постановени за първи път от въззивен съд и касационната инстанция се явява втора поредна в инстанционно отношение- в този смисъл изрично т.6 ТР ОСГК на ВКС на РБ №1/2001г. Следователно, в разглеждания случай произнасянето на Пловдивски окръжен съд, с което по правилата на функционалната подсъдност е осъществен инстанционен контрол върху постановеното от първостепенния съд определение изчерпва установения съдопроизводствен ред за обжалване, а подадената частна жалба против съдебния акт на втората инстанция е процесуално недопустима. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение