Определение № 225 от 27.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 262/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Р. С., чрез процесуален представител, срещу Определение № 419 от 25.11.2022г. по в.т.д. № 603/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение в частта за разноските на постановеното по същото дело Определение № 344 от 05.10.2022г. за присъждане на сторените от последната разноски в производството пред Апелативен съд – Пловдив. Изразява се несъгласие с направения от решаващия състав извода, че от представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие не ставало ясно по коя жалба, на кой субект и по кое дело се заплаща възнаграждение на адвокат М., както и, че било налице разминаване между заплатената (850 лв.) и претендираната (350 лв.) сума. В жалбата се твърди, че тъй като по делото липсва друг жалбоподател и съответно – друга жалба, не може да има каквото и да е съмнение относно основанието за заплащане на адвокатското възнаграждение. По констатацията на съда, че е налице разминаване между договорения и претендирания в отговора на жалбата размер на адвокатското възнаграждение се твърди, че е допусната техническа грешка, като действителният размер на заплатеното възнаграждение на процесуалния представител е посоченият в договора за правна защита и съдействие, който е 850 лв. Ответниците – Агенция по вписванията и „Кредит Инвест Консулт“ ООД в законоустановения срок изразяват становище за неоснователност на подадената частна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С Определение № 344 от 05.10.2022 г., постановено по в. т. д. № 603/ 2022г. на Апелативен съд – Пловдив, е оставена без разглеждане подадената от „Кредит Инвест Консулт“ ООД жалба срещу Решение № 71 от 03.08.2022 г., по т.д. № 119/2022г. на Окръжен съд – Пазарджик, с което е отменен отказът на длъжностното лице по регистрация за вписване на промени по партидата на „Имеа“ ООД в търговския регистър и са дадени указания на Агенцията по вписванията да извърши вписване – прехвърляне на дружествени дялове и приемане на нов съдружник, като производството по в.т.д. № 603/2022г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е прекратено като недопустимо. Със същия съдебен акт съставът на въззивния съд е оставил без уважение, като неоснователна, молбата на М. Р. С. – едноличен собственик на капитала на „Имеа“ ООД за осъждане на „Кредит Инвест Консулт“ ООД да й заплати сторените разноски по в. т. д. № 603/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив. Изложени са съображения, че в представеното по делото пълномощно и договор за правна защита и съдействие липсва конкретизация по коя жалба, на кой субект и по кое дело е заплатеното на адвокат М. възнаграждение за правна защита, което е пречка да се установи, че възнаграждението е заплатено точно за отговора по въззивната жалба, като в тази връзка е посочено, че е налице и разминаване между договорения размер на възнаграждението, който е 850 лв., и претендирания такъв от 350 лв. По реда на чл.248 ГПК М. Р. С. е подала молба за изменение на постановеното от Апелативен съд – Пловдив определение като е поискала да й бъдат присъдени сторените разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв., съгласно сключения на 09.09.2022г. между молителката и процесуалния й представител договор за правна защита и съдействие. По съображения, изложени в предходното определение, въззивният съд е оставил молбата на М. С. за изменение на акта в частта за разноските без уважение. Обжалваното определение е правилно по следните съображения: Съдържанието на пълномощното и обемът на представителната власт са нормативно уредени в чл.33 и чл.34 ГПК. По приложението на чл. 34 е налице константна практика на ВКС, според която според обема на представителната власт упълномощаването може да бъде общо и изрично. Общото упълномощаване се отнася до неопределен кръг граждански дела, които би завел упълномощителят или биха били заведени срещу него, освен исковете за гражданско състояние, за които чл. 34, ал. 2 ГПК изисква изрично упълномощаване. Процесуалният закон не съдържа изискване в пълномощното да бъде посочено какъв иск, на какво основание и за каква сума се предявява, поради което следва да се приеме, че в настоящия случай е налице валидно упълномощаване, независимо че не е посочен номерът на делото, за което е отразено, че е на Пловдивски апелативен съд по описа за 2022г. Пълномощното е породило само представителна власт за пълномощника в отношенията му пред третите лица да действа от името на упълномощителя, но упълномощаването не урежда вътрешните отношения между пълномощник и упълномощител по мандатното правоотношение, което в случая е обективирано в сключения между страната и адвокат А. М. Договор за правна защита и съдействие, съдържащ в себе си и размера на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Претенцията за присъждане на сторените разноски следва да бъде подкрепена от недвусмислени доказателства, че същите са направени по конкретното производство, по което се иска присъждането им. Видно от представените на л.36 от в.т.д. № 603/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив пълномощно и договор за правна защита и съдействие № 005849 се установява, че на 09.09.2022г. в [населено място] между М. Р. С. и адвокат А. М. е договорено „Изготвяне на отговор на жалба и процесуално представителство пред Апелативен съд - Пловдив“, а в графата договорено и заплатено адвокатско възнаграждение е упомената цифром и словом сумата от 850 лв. От така сключения договор за правна защита и съдействие не може да се установи с категоричност дали заплатеното и съответно претендирано възнаграждение на процесуалния представител е за конкретното дело, било чрез посочване номер на делото, или номера на обжалвания акт или на делото, по който е постановен, тъй като делото е въззивно, или по жалба на коя страна и т.н. С оглед естеството на договора за правна помощ, имащ характеристиката на договор за поръчка, по силата на който довереникът се задължава да извърши конкретни правни действия за сметка на доверителя, за да може да се ангажира отговорността за разноски на другата страна при осъществено процесуално представителство, в тежест на претендиращата разноски страна е надлежното доказване, че същите са сторени по конкретното дело, което в случая не се установява от представения договор за правна защита и съдействие. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение,