Определение № 304 от 30.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2304/2015 г.

Производството е по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.2, изречение първо ГПК. Образувано е по частна жалба, вх.№924/26.01.2015 г., подадена от адв. Н. И. – процесуален представител на [фирма] – [населено място], против разпореждане №1819/29.12.2014 г. по ч.гр.д.№513/2014 г. на Варненския апелативен съд, г.о., с което е върната частна касационна жалба, вх.№10955/05.12.2014 г., подадена от същото лице срещу определение №759/07.11.2014 г., по гр.д.№513/2014 г. по описа на същия съд. Обстоятелствата по делото са следните: С определение №535/12.8.2014 г. по гр.д.№451/2014 г. Добричкият окръжен съд, т.о., е приел, че жалбата на частния жалбоподател в настоящото производство срещу действията на частен съдия изпълнител, рег.№737 на КЧСИ Л. Т., по изп.д.№20147370400030 е недопустима, поради което е прекратил производството по делото. С определение 759/07.11.2014 г. по ч.гр.д.№513/2014 г. на Варненския апелативен съд, г.о., е потвърдил определението на окръжния съд. Срещу съдебния акт на апелативния съд е подадена частна касационна жалба от частния жалбоподател в настоящото производство, която е върната като процесуално недопустима, с оплаквания за процесуална незаконосъобразност. Моли се за отмяна на обжалваното разпореждане. Ответникът в настоящото производство [фирма] – С., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа частната жалба и взе предвид отговора на ответника по нея намира следното: Частната жалба отговаря на изискванията на чл.274, ал.ал.1 и 2 и чл.275 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Разпореждането на Варненския апелативен съд е правилно. Законосъобразно е прието, че обжалваното разпореждане не подлежи на касационна проверка. По аргумент от чл. 437, ал. 4 ГПК производството по глава XІІІ, раздел І ГПК е едноинстанционно, като окръжният съд изпълнява функцията по съдебен контрол за проверка законосъобразността на актовете на съдия изпълнителя. Постановеното от него като контролен орган определение, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу действията на съдия-изпълнителя и е прекратено производството по делото, подлежи на последващ окончателен контрол за законност пред съответния апелативен съд. В този смисъл е и разрешението, дадено в ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по т.д. 3/2005 г. на ОСГТК, което е запазило значението си при действащия ГПК. Поради това частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното разпореждане – потвърди. Водим от изложените съображения и на основание чл.278, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,