Решение № 2169 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6272/2016 г.

Решение № 2169 от 21.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6272/2016 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Н." ЕООД срещу решение № 739 от 5.04.2016 г. по адм. д. № 1623/2012 г. на Административен съд В., с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу против АУЗД № МД - АУ - 408/17.08.2010 г. на орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" при Община - В., потвърден с Решение № МД - РШ - 017/15.10.2010 г. на директора на Дирекция "Местни данъци" при Община - В., с който на дружеството са установени задължения за данък превозни средства /ДПС/ и лихви към 17.08.2010 г. общо в размер на 1487,52 лв. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Законът за местните данъци и такси /ЗМДТ/ с разпоредбата на чл. 2 определя общо начина на изпълнението на задължението за заплащане на местните данъци, като посочва, че то се извършва в брой в касите на общинската администрация или безкасово по съответната сметка. Разпоредбата на чл. 4, ал. З от ЗМДТ, независимо от промените в 2009 и 2010 г., оправомощава служителите на общинската администрация да извършват установяването, събирането и обезпечаването на задълженията по закона. Счита за неправилни изводите на съда, че представените по делото разписки за платени данъци от управителя на дружеството не установяват валидно плащане на задълженията за данък върху превозните средства предмет на АУЗД и че представените разписки не съдържат задължителни реквизити на квитанция за плащане в брой. Преценката на представените платежни документи с оглед посочената правна регламентация, установена от закона, налага определянето им като официални документи, свидетелстващи за установените с тях факти, които имат обвързваща доказателствена сила. В рамките на първоинстанционното производство административният орган не оспорил авторството на подписа по документите, както и автентичността на печатите, поставени върху представените от жалбоподателя разписки за платен данък като доказателство за извършено от него плащане на дължимия данък МПС. В този смисъл наличието на подпис на длъжностно лице от общинската администрация я ангажира с волеизявленията за обективираните в документа обстоятелства, а печатът удостоверява органа, който го е издал. Официални са документите, които материализират изявление на длъжностно лице в това му качество, издадени по установени форма и ред. Счита, че в хипотезата на ЗМДТ това предполага издаването на документа да е от длъжностно лице от състава на общинската администрация, а по отношение на формата законът не въвежда специални изисквания, а установява само минимални такива като проявление на презумпцията за законосъобразност на действията на администрацията. Както създаването на образци на различните документи, издавани в общинската администрация, така и въвеждането на печати с номера за различните длъжностни лица, е свързано с организиране на документооборота и контрола върху него, като същите са без правно значение за гражданите. В тази връзка и представените от ответника писмени доказателства за начина на работа в О. В., за отчетени суми от касиери и длъжностни характеристики не могат да обосноват извод за липсата на плащане, тъй като безспорно сумите са приети от действащ служител на общинската администрация, в сградата на О. В., който е съставил документи, удостоверяващи плащането, подписал ги е и е положил печат. Формалната преценка на същите от външна страна сочи, че макар да не са наименовани "квитанция", в тях се съдържат необходимите реквизити, индивидуализиращи лицето, основанието за плащане и задължението - посочени са трите имена на жалбоподателя, единния му граждански номер, марка, модел, номер на рама и на двигател и регистрационен номер на съответното МПС, вида на данъка, размера му и съответните лихви. Доколкото квитанциите представляват първични счетоводни документи по смисъла на Закона за счетоводството (чл. 7, ал. 7 от ЗСч), то липсата на един или няколко реквизита не ги прави недействителни след като същите отразяват вярно стопанската операция, съгласно предвиждането на чл. 7, ал. З и ал. 4 от ЗСч. Поради това счита, че по делото са представени валидни документи за извършено касово плащане от жалбоподателя на служител на О. В.. От друга страна счита, че не би могло да се приеме, че К. П. - служител на О. В., не е компетентна да получава плащания в брой, респективно - че не е длъжностно лице, в чийто кръг на службата е да приема плащания, понеже в длъжностната й характеристика изрично е посочено, че тя "изпълнява и други задачи, възложени й от Директора на дирекция "Местни данъци" и началника на отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол". Ето защо счита, че при необходимост К. П. е могла да извършва и дейности извън изрично упоменатите в длъжностната й характеристика, включително и да приема плащания. Този извод не се променя от обстоятелството, че заплатените от "Н." ЕООД, суми не са отчетени от служителя на О. В. по съответните сметки, тъй като този факт не би могло да рефлектира неблагоприятно върху платеца, доколкото изискването за отразяване на плащането в дневния лист на касиер-събирача не е задължение, за чието изпълнение гражданите да са длъжни да следят и не е въпрос, с който те следва да бъдат запознати, понеже касае вътрешната организация на дейността на служителите на общинската администрация. За гражданите, какъвто е и жалбоподателя, фактът, че извършват плащане в сградата на кметство Приморски при О. В. на служител от тази администрация е достатъчен, тъй като същия предполага добросъвестност на администрацията и служителите й. Вътрешната организация на работа, пропуските в програмния продукт, подборът на кадри и контролът на О. В., респ. вероятно извършено престъпление по служба от техен служител, не следва да рефлектират негативно върху гражданите, упражнили редовно своите задължения. Недопустимо е липсата на дължимо поведение от служител на О. В. да бъде компенсирано чрез повторно събиране на такси от добросъвестните платци, нито да се вменява в тяхно задължение при осъществяване на плащането да изискват длъжностната характеристика на съответния служител. Поради тази причина представените от ответната страна писмени доказателства за организацията на работа, за отчетени суми от касиери и длъжностни характеристики не могат да опровергаят данните в противния смисъл, отразени в приложените по делото разписки за платени от жалбоподателя данъци за МПС, и да обосноват извод за липсата на плащане, тъй като безспорно сумите са приети от служител на общинската администрация, в сграда на О. В., с което ДЗЛ е изпълнил своето задължение. Дали тези суми са постъпили реално в касата на О. В. или са присвоени от длъжностното лице е въпрос извън настоящото производство, понеже е извън обективните възможности на жалбоподателя като данъкоплатец да окаже каквото и да било въздействие върху последващото разпореждане с платените от него суми. Счита, че предвид установеността на заплащането на процесните данъци, необорена от ответната страна по надлежния ред, оспореният акт се явява издаден в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Ответната страна е представила писмен отговор. Счита, че представените от задълженото лице квитанции не са годно доказателство за внесен в срок местен данък по чл. 52 от ЗМДТ. Квитанциите не са сред тези, които О. В. издава при извършени касови плащания, тъй като не съдържат задължителните реквизити, необходими на един официален удостоверителен документ. На представените квитанции за 2008 г., 2009 г., 2010 г. не става ясно името на органа, който ги е издал, поредния уникален номер на квитанцията, издавана при касово плащане. Поради това счита за недоказани твърденията на жалбоподателя, че задълженията посочени в АУЗД са платени в касите на дирекция "Местни данъци" О. Б.. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Фактически и правно обосновани са изводите на съда за липса на плащане на задължения за данък превозни средства. Документите /разписки/, представени като доказателства за плащане са издадени от длъжностно лице извън кръга на службата му, установено с влязла в сила присъда, ценена като доказателство по делото. По аргумент от чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. При така установеното от фактическа страна, правилно, съдът е приел, че не се ползват с материалната и формална доказателствена сила на официални документи. Плащане като факт не е установено нито на каса, нито по банков път, като доказателствата за това са ценени от съда по реда на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред съда жалбоподателят е възразявал срещу установените задължения за данък превозни средства, като се позовал на разписки "за платени данъци": 2 бр. от 15.04.2008 г., 2 бр. от 24.04.2009 г. и 2 бр. от м. 02.2009 г., с доводи, че са издадени от служител на Община - В. и че с тях се удостоверява извършеното плащане. Разписките са оспорени от административния орган в съдебното заседание проведено на 1.02.2011 г. при предходното разглеждане на делото, с твърдение, че не са издадени по съответния ред и форма и не съдържат задължителни реквизити на квитанция за плащане. Всички разписки, на които се позовава жалбоподателя, са подпечатани с печат № 0132 на Община - В., който видно от представеното извлечение от регистър за печатите на Община - В., се води в Община - В. и до 16.06.2008 г. е зачислен на П. В. Р., а считано от 2.09.2008 г. - на В. К. К., на които не са възлагани задължения по приемане плащания на данъци. Представени са "опис на квитанциите по касиери" и "дневен лист на събирача" за касови групи "Младост" и "Приморско" от датите, на които се твърди, че са извършени плащанията, в които не фигурира плащане по ЕИК и партиди на жалбоподателя. Видно от приетите по делото екранни справки от програмен продукт "ИМЕОН", в масива на Община - В. по отношение на процесния период и процесните превозни средства са отразявани плащания по банков път, като за потребител извършил операцията е посочено лицето К. А. П.. С протокол № 34/3.08.2010 г., на основание разпореждане на Д. Д. "Местни данъци" по докладна изх. № 2872 - 1/1.07.2010 г. на началника на отдел "КБП" и началника на отдел "СОРК", по отношение на жалбоподателя "Н." ООД е извършено сторниране на плащанията от 15.04.2008 г., 24.04.2009 г. и 8.02.2010 г. за данък превозни средства. Към протокола е приложена справка за издължения от програмен продукт PRUE, от която се установява, че такива суми не са постъпили по банков път в сметката на О. В.. Съгласно писмо вх. № ВП-0128/8.02.2016 г. на Окръжен съд - В., производството по НОХД № 35/2015 г. по описа на ВОС с подсъдима К. А. П. е приключило с влязла в сила присъда на 14.01.2016 г., като е призната за виновна в това, че: 1/ през периода от 13.03.2007 г. до 31.03.2010 г. в гр. В., в условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице - старши инспектор и главен инспектор "Ревизии, проверки и контрол", отдел "Събиране, обезпечаване, ревизии и контрол" в Дирекция "Местни данъци" при Община - В., с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила и поддържала у изброените лица, сред които и жалбоподателя, заблуждение, че същите са заплатили данъци и такси, дължими на основание чл. 11, чл. 53 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и с това им причинила имотна вреда общо на стойност 295721,05 лв. /конкретно на жалбоподателя в размер на 1479,93 лв./ По наказателното производство е установено, че от извършеното деяние на "Н." ЕООД са нанесени щети за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. в размер на дължимите данъци за процесните превозни средства. От събраните по делото доказателства - дневни листи за касови приходи, доклад № 1783/23.04.2010 г., протокол за сторниране № 34/3.08.2010 г., справки от модули PRME - относно плащанията в брой, и PRUE - относно плащанията по банков път, орган по приходите при Дирекция "Местни данъци" при Община - В., съдът е приел за установено, че от страна на жалбоподателя не са извършени плащания по касов или безкасов /по банков/ път, за данък върху превозните средства относно автомобилите декларирани по реда на чл. 54 от ЗМДТ, за процесните периоди, поради което за неплатените задължения, по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК служебно е издаден процесния АУЗД. Видно от представените разписки, те не съдържат задължителните реквизити на квитанция за плащане в брой. Същите са озаглавени за платени данъци за съответната година, посочени са имената и ЕГН на задълженото лице, рег. №, марка и модел на автомобила, размер на данъка и на начислените лихви. Разписките не носят наименование Приходна квитанция, не е посочен номер на квитанцията и дата на издаването й, но на същите е отбелязано, че данъците са платени с квитанция от съответната дата. В разписките не е посочено име и длъжност на лицето - издател. Две от тях не са подписани - тези за 2008 г., а на останалите е налице подпис на неидентифицирано лице и печат на Община - В. "Имуществени данъци" с № 0132. Видно от регистъра на печатите на Община - В., печат с № 0132 съществува и е предаден съответно на П. Р. - до 16.06.2008 г. и на В. К. - считано от 2.09.2008 г. В случая, авторството на разписките е установено едва в наказателното производство водено срещу К. П., по отношения на която по делото са били налични данни, че е извършила отбелязване в компютърната система на Община - В., че плащането на данъците за процесните автомобили е извършено по банков път. Видно от длъжностната характеристика за длъжността, която е заемала Петкова, и както е установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 35/2015 г. на ВОС, в кръга на службата й не попадат правомощия по получаване на плащания за данъци. В длъжностните характеристики и на служителите, ползвали печат № 0132, също не са вписани правомощия да получават плащания за данъци. Твърди се извършено плащане в брой, но документи удостоверяващи извършеното плащане не са представени. В самите разписки на които се позовава жалбоподателя е посочено, че плащането е извършено с квитанция № 1 от съответната дата, т. е. самата разписка не е издадена по повод извършено плащане в брой, а посочената в нея квитанция не е представена по делото. Видно от представените описи на квитанциите по касиери и дневни листи на събирача - касова група "Младост" и касова група "Приморски", за посочените дати няма регистрирани плащания по ЕИК на жалбоподателя. От приложените по делото справки от програмен продукт "ИМЕОН", е установено, че въз основа на притежаваните от жалбоподателя разписки [на които при проверката приключила с доклад № 1783/23.04.2010 г. са изготвени дубликати], от лицето К. П. са регистрирани плащания, но не както се твърди от жалбоподателя - в брой, а безкасово, по банков път. В същото време, при справка в модул PRUE относно банковите плащания, не се установява от жалбоподателя да са извършвани плащания по банков път. В този смисъл са и констатациите в доклада от приключилата проверка № 1783/23.04.2010 г., при която по отношение на жалбоподателя и други лица по справка, след проверка на отразяванията в програмните продукти за плащания в брой и плащания по банка за съответните дати, и на хартиените носители на банковите извлечения, респективно на ежедневните листи на събирача, по отношение на жалбоподателя не са установени плащания по касов и безкасов път В подкрепа на извода, че плащанията от жалбоподателя са извършени не по регламентирания от закона ред и на неоправомощено да ги получи лице, е и влязлата в сила присъда на К. П., според която на жалбоподателя е нанесена имотна вреда в размер на 1479,93 лв. Не водят до различен извод показанията на разпитаната по делото свидетелка че заедно с представляващия дружеството са извършили плащания на каса. Видно от мотивите към присъдата по НОХД № 35/2015 г. действително е имало единични случаи, в които Петкова заставала на гише. Видно от мотивите към присъдата по НОХД № 35/2015 г., собственичката на дружеството е дала показания, че е предала сумите за дължимите данъци от нея - като физическо лице, от дружеството и от трети лица, на К. П., но не е установено в тези случаи последната да е била на каса. Решението е правилно. Както обосновано приел съда, съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. Само този документ, който е съставен при спазване на кумулативните изисквания на чл. 179, ал. 1 ГПК има материална доказателствена сила. От доказателствата по делото е безспорно, че представените от касатора документи не съответстват на установената форма за приходна квитанция. Вярно е (доколкото не се оспорва автентичността), че документа е издаден от служител на общинската администрация, но той не е издаден в кръга на службата му. От длъжностната характеристика на служителя, издал документа е видно, че не му не е предоставена компетентност да приема плащане на данък и да издава за това удостоверителен документ. Следователно макар и издаден от общински служител, процесния документ не е официален свидетелстващ документ. Поради това той не притежава материална доказателствена сила и следователно не удостоверява по задължителен за съда начин плащането на данъка. Що се отнася до довода на касатора свързан с мястото на което платил данъка на общинския служител - сградата на общинската администрация, въз основа на което прави извод за надлежно плащане, то това твърдение също е неоснователно. Чл. 2 ЗМДТ изрично сочи, че плащането трябва да е на касите на общината, а не в сградата на общината. Само когато парите за дължимия данък са предадени на касиер, независимо дали от задълженото лице или от някое друго лице (законът не изисква данъчно задълженото лице да извършва плащането лично, но плащането трябва да е от името и за сметка на задълженото лице), плащането е валидно и се удостоверява чрез издадената приходна квитанция. Както е посочил съдът представените разписки не съдържат задължителните реквизити на квитанция за плащане в брой. Същите са озаглавени за платени данъци за съответната година. Разписките не носят наименование Приходна квитанция, а в същите е отбелязано, че данъците са платени с квитанция от съответна дата, каквато не е налице. В разписките не е посочено име и длъжност на лицето - издател. Две от тях не са подписани - тези за 2008 г., а на останалите е налице подпис на неидентифицирано лице и печат на Община - В. "Имуществени данъци" с № 0132. В самите разписки на които се позовава жалбоподателя е посочено, че плащането е извършено с квитанция от посочена дата, т. е. самата разписка не е издадена по повод извършено плащане в брой, а посочената в нея квитанция не е представена по делото. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът не отчел, че липсата на един или няколко реквизита не прави първичния счетоводен документ, какъвто твърди, че са представените от него документи, недействителни. Представените документи не са първични счетоводни документи, не са издадени от компетентен общински служител и не отговарят на изискванията за форма и ред на издаване. Документите не отразяват вярно стопанската операция - чл. 7, ал. 3 и 4 ЗСч. От доказателствата по делото не се установява наличие на операция, за да се преценява верността на нейното отразяване в представените документи. Няма доказателства парите за данъка да са постъпили в касата на общината, което означава, че данъчното задължение не е изпълнено. Като има предвид изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение