Определение № 141 от 03.07.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2493/2017 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. К. М. К. е подал молба вх. № 5983 от 01.02.2017г. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 111 от 01.11.2016 г. на Върховният касационен съд, II г.о., постановено по гр.д.№ 1442/2016 г. в отменителната му част. С това решение е отменено решението на Варненския окръжен съд № 2126 от 18.12.2015 г. по гр.д.№ 2179/2015 г. в частта по иска за собственост върху 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034, предявен от М. Д. А. и С. И. А. срещу К. М. К. и същият е уважен, като е признато за установено между страните, че М. Д. А. и С. И. А. са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на [населено място], с.о. „П. - 1“ № 34 по давностно владение. С уточняваща молба от 09.02.2017 г. са представени нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 8, том I, рег. № 232, нот. дело № 5 от 2006 г. на нот. П. С., експертно решение № 3340/14.11.2006 г. от МБАЛ „Св. А.“ – В., нотариална покана с рег. № 1513 от 02.07.2012 г. на нот. Р. Т. и нотариална покана с рег. № 1534 от 26.05.2016 г. на нот. Ж. К.. Молителят твърди, че с тези доказателства се установяват обстоятелства, имащи значение за основателността на предявения иск. Ответниците С. И. А. и М. Д. А. не са изразили становище по молбата за отмяна. При проверката за допустимост на молбата за отмяна по реда на чл.307 ГПК, която се ограничава до спазване на преклузивните срокове по чл.305 ГПК и мотивираност на молбата съобразно изискването на чл.306 ал.1 във връзка с чл.260 ГПК, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение приема, че молбата е допустима и следва да бъде допусната за разглеждане по същество. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение