Определение № 7922 от 13.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7852/2025 г.

Производството е по реда чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба с вх. № 10226 от 08.04.2026 г. по описа на Върховния административен съд, подадена от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - гр. Бургас при Централното управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрк. Т. Желязкова, с искане за изменение на Решение № 3532 от 30.03.2026 г., постановено по адм. д. № 7852/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), първо отделение в частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е направено своевременно. Поддържа се, че присъденото от съда адвокатско възнаграждение не е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Иска се изменение на решението, като бъдат намалени разноските, присъдени в полза на Община Стралджа. Ответната страна – Община Стралджа, представлявана от адв. П. Генков, оспорва молбата, като изразява становище за недопустимост на искането за изменение на решението в частта за разноските и алтернативно, за неоснователност на същото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на съдебното решение в частта му за разноските е процесуално допустима, като подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Разгледана по същество молбата е допустима, но неоснователна. С постановеното по делото Решение № 3532 от 30.03.2026 г. настоящият съдебен състав отменя решение № 963 от 24.06.2025 г. по адм. дело № 167/2025 г. по описа на АС – Ямбол и вместо него постановява друго, с което по жалбата на Община Стралджа отменя Ревизионен акт № Р-02000224002713-091-001 от 18.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 19 от 10.03.2025 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В съответствие с чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението на един адвокат за всяка инстанция съразмерно на уважената част от жалбата. С решението в полза на касационния жалбоподател Община Стралджа са присъдени разноски в общ размер на 15 380,51 евро за цялото съдебно производство, които включват заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за първата и касационната инстанция е съобразно представените от Община Стралджа списъци за разноски и доказателствата за уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение – договори за правна защита и съдействие, фактури, платежни нареждания. По делото ответникът по касация не е представил писмен отговор, в съдебно заседание на 12.11.2025 г. не се е явил процесуален представител, като писмени бележки по съществото на спора са депозирани на 13.11.2025 г., т.е. след датата на съдебното заседание пред Върховния административен съд. В писмените бележки е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,без надлежна обосновка и мотиви. Самият ответник по касация в писмените бележки претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 12 963, 69 лева съгласно материалния интерес по делото. С процесния РА са установени задължения, както следва: по ЗДДФЛ в размер на 35514,97 лева главница и 14 423,43 лева лихви за просрочие; ДОО за осигурители в размер на 86 397,80 лева главница и 36297,24 лева лихви за просрочие; вноски за здравно осигуряване – за осигурители в размер на 33 101,92 лева и 13 904,71 лева лихви за просрочие; УПФ – за осигурители в размер на 17 045,70 лева и 7 103,73 лева лихви за просрочие. Следователно, с оглед материалния интерес по делото, претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение за първата и касационната инстанция в общ размер на 28 332, 00 лева или 14 485,92 евро се явява съответно на размера на установените с РА задължения, фактическата и правна сложност, процесуалните действия по защита на жалбоподателя както в първоинстанционното, така и в касационното съдебно производство. Не са налице основания за намаляване на така присъдените в полза на Община Стралджа разноски. Съобразно горното, молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение