Определение № 8767 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7645/2025 г.

Образувано е по жалба на Р. И. С., с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. София, [жк], [адрес], против образец Приложение № 6 към чл. 11 от Наредба № РД-02-20-8 от 11 май 2012 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сдруженията и на собствениците в сгради в режим на етажна собственост, обн., ДВ, бр. 40 от 29.05.2012 г. (от Наредба № РД-02-20-8 от 11 май 2012 г./Наредбата).

Жалбоподателят оспорва посочения образец, обосновавайки процесуалната си легитимация с участие в приключило пред Софийския районен съд съдебно производство по гр. дело № 42612/2024 г., образувано по предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС) за отмяна на решения на проведено на 19.06.2024 г. общо събрание на етажната собственост на сграда в [жк], [адрес], Поддържа, че оспореното приложение "е нищожно, недопустимо, както и че няма действие поради противоречие с нормативен акт от по-висока степен, включително със закон". В подкрепа на тезата си сочи, че вписаното в образеца изискване за прилагане на протокол от общото събрание на етажната собственост създава внушение, че председателят на управителния съвет (УС) на етажната собственост трябва да се избира на общо събрание на етажната собственост. По същество излага, че атакуваната разпоредба е приета "в противоречие със закон – ЗУЕС, който урежда, че избор на председателя на УС се извършва от друго събрание – на събрание на вече избрания УС".

При изпращането на депозираната жалба до съда от МС на основание чл. 152 АПК са приложени заверени копия на документите по административна преписка по издаване на Наредба № РД-02-20-8 от 11 май 2012 – под опис, в 8 пункта.

Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира жалбата за процесуално недопустима, по следните съображения:

ЗУЕС урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или на части от тях. Съгласно чл. 9 ЗУЕС, формите на управление на етажната собственост са общо събрание и/или сдружение на собствениците. При форма на управление общо събрание, органи на управлението са общо събрание и управителен съвет (управител). Органите на сдружението, посочени в чл. 31, ал. 1, са общо събрание, управителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор).

Основните форми на управление на етажната собственост са подлежали на различни регулаторни режими.

Сдруженията на собствениците са на регистрационен режим (Сравн: чл. 44 ЗУЕС, отм., ДВ, бр. 80/2023 г., в сила от 31.12.2024 г.) и се вписват в съответната община по местонахождението на сградата в режим на етажна собственост. Уведомителният режим е в сила за всички управители или председатели на управителните съвети. Данните от уведомленията не са публични и няма законово задължение за тяхното публикуване в интернет страницата на съответната община или район.

От разликата в тези регулаторни режими произтичат и различията в основанията за предоставяне на данните на управителите и на управителните съвети.

Нормата на чл. 44, ал. 4 ЗУЕС, изм. и доп. - ДВ, бр. 57 от 2011 г., изм., бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп., бр. 26 от 2016 г., отм., бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2024 г. регламентира, че редът за водене, достъпът и образецът на регистъра (на сдружението на собствениците) се определят с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Текстът на чл. 46б ЗУЕС (отм.) е задължавал управителите или председателите на управителните съвети на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост да подават в едномесечен срок от избирането им уведомление в общинските или районните администрации. Уведомлението съдържа имената, електронната поща, адрес и телефон на членовете на управителния съвет или на управителя и адреса на сградата в режим на етажна собственост.

Разпоредбите на чл. 44 – чл. 47 ЗУЕС, в т.ч. тази на чл. 46б ЗУЕС, визираща обема на дължимата информация, са отменени с ДВ, бр. 82/2023 г., в сила от 31.12.2024 г.

С последвали изменения на закона – ДВ, бр. 81/2023 г., в сила от 31.12.2024 г. е създадена единна информационна система на професионалните управители, сдруженията на собствениците и на етажната собственост.

Разпоредбата на чл. 47а (нов) предвижда, че към МРРБ се създава и поддържа единна информационна система съгласно изискванията на Закона за електронното управление и приложимото законодателство, която обединява два публични централизирани електронни регистъра:

1. регистър на професионалните управители на етажна собственост;

2. регистър на етажната собственост, съдържащ данни за:

а) сдруженията на собствениците на територията на Република България;

б) управителните съвети (управителите) на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост на територията на Република България.

Наредба № РД-02-20-8 от 11 май 2012 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сдруженията и на собствениците в сгради в режим на етажна собственост е обнародвана в ДВ, бр. 40 от 29.05.2012 г., в сила от 29.05.2012 г.

Според предписанието на чл. 1 Наредбата, с нея се определя редът за водене, достъпът и образецът на публичния регистър на сдруженията на собствениците в сгради в режим на етажна собственост. Нормата на чл. 11 Наредбата предвижда, че общинските или районните администрации поддържат справка с данните на управителите или председателите на управителните съвети на сгради или отделни входове в режим на етажна собственост. Управителите или председателите на управителните съвети подават в едномесечен срок от избирането им уведомление по чл. 46б ЗУЕС (Приложение № 6), което съдържа имената, адрес и телефон на членовете на управителния съвет или на управителя и адреса на сградата в режим на етажна собственост, както и адрес за кореспонденция.

Наредбата е издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, въз основа на изричната законова делегация на чл. 44, ал. 4 ЗУЕС (отм., бр. 82 от 2023 г., в сила от 31.12.2024 г.) и съдържа правила по прилагането на норма от по-висок ранг, което я категоризира като подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА).

Възможността за съдебен контрол върху подзаконовите нормативни актове е предвидена в чл. 185, ал. 1 и ал. 2 АПК, а редът за това – в Раздел III, Глава десета, Дял Трети АПК.

По силата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ) нормативните актове, регулиращи обществените отношения на територията на Република България (РБ), пораждат своето действие три дни след обнародването си в ДВ, освен ако в тях не е предвиден друг срок. От този начален момент правилата за поведение, съдържащи се в съответния нормативен акт, стават задължителни за адресатите си.

Жалбата по повод която е образувано настоящото производство е подадена на 26.06.2025 г. с № 12648 по входящата регистратура на Върховния административен съд. Към тази дата чл. 46б ЗУЕС вече е загубил действието си и не е част от действащото обективно право - Сравн.: чл. 13, ал. 1 ЗНА.

Нормите се отменят изрично или с отмяната на закона, в чието приложение са издадени – Арг.: чл. 11, ал. 3 и чл. 13, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА). Последната разпоредба предвижда задължителна мълчалива отмяна на неотменените изрично актове по прилагане на закон в случаите, в които същият акт е частично отменен съобразно обсега на отменяването или ако новият закон изрично не е разпоредил да останат временно в сила всички или някои разпоредби на акта по прилагане на отменения/изменения закон, ако те са съвместими с разпоредбите на новия закон. Макар и да не е изрично отменена, наредбата и в частност чл. 46б следва да се считат за изгубили сила по смисъла на чл. 13, ал. 1 от (ЗНА). Следователно към датата на предявяване на жалбата липсва надлежен предмет на търсената съдебна защита.

На следващо място - дори да се приеме, че е налице годен предмет на съдебен контрол (което настоящият състав не споделя), жалбата се явява недопустима и поради липса на правен интерес на оспорващия от търсената съдебна защита.

Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК регламентира като условие за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт, наличието на личен правен интерес за лицето, сезирало съда.

Правният интерес е една от абсолютните предпоставки за допустимост на съдебното производство. Същият е тясно свързан с института на правото на оспорване, чието съдържание е изяснено по категоричен начин в административноправната теория и практика и представлява публично субективно потестативно право, осъществявано по съдебен ред, което принадлежи на граждани и юридически лица, чиито права и законни интереси са засегнати (нарушени или застрашени) със съответната проява на административна власт. (Вж.: Решение № 21/26.10.1995 г., постановено по тълк. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд (КС) на РБ).

Еднозначна е съдебната практика на Върховния административен съд, че това засягане следва да е пряк резултат от действието на административния акт, а отмяната на последния трябва пряко да води до удовлетворяване интереса на адресата. Безпротиворечиво се приема, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. ("Административнопроцесуален кодекс, Систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането, Анализ на съдебната практика", изд. "Труд и право", гр. София, 2013 г., стр. 1088).

В тази връзка, както е посочено в Решение № 5/17.04.2007 г. на КС на РБ, постановено по конституционно дело № 11/2006 г., гражданите, организациите и органите, които атакуват по съдебен ред определен административен акт, следва да докажат правомерна, лична и обоснована заинтересованост. Според същото решение, когато предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт, активната легитимация принадлежи на всички тези правни субекти, чиито права и законни интереси се засягат или могат да бъдат засегнати от него или за които той създава задължения.

Според теорията и съдебната практика подлежащият на доказване интерес е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от нормативния акт и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси.

В случая описаната процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване, респ. за допустимост на производството не е налице.

Възприетият извод се налага от направеното по-горе тълкуване на относимата нормативна уредба в контекста на твърдението за недопустимо внушение в бланковия образец на уведомлението по чл. 46б ЗУЕС (отм.).

Оспореният от Р. С. образец Приложение 6 към чл. 11 Наредбата съставлява типизирана бланка на уведомление по чл. 46б ЗУЕС (отм.) Уведомлението съдържа имената, електронната поща, адрес и телефон на членовете на управителния съвет или на управителя и адреса на сградата в режим на етажна собственост, адрес в страната и копие на протокол за избор на управителен съвет (управител), заверено с полагане на надпис "Вярно с оригинала" и приложенията към него. Същевременно кой е бил избран в съответствие със закона за управител на етажната собственост не се установява от справка по чл. 11 от Наредба № РД-02-20-8 от 11.05.2012 г., а от съответния протокол, с който управителят е бил избран. Вписването на тези данни в общинската администрация няма правопораждащ ефект и въз основа на него не може да се установи по категоричен начин, кой точно е бил управител на ЕС.

Жалбоподателят, видно от допълнителното уточнение на жалбата, оспорва не вида и обема на информацията, чието предоставяне е дължимо с уведомлението по чл. 46б (отм.) ЗУЕС, съставляващо Приложение 6 към чл. 11 Наредбата, а способът за нейното събиране. Основното му твърдение е, че изискването за представяне на протокол от проведено Общо събрание на Етажната собственост "внушава, че председателят се избира от Общото събрание, което влиза в противоречие със закона – ЗУЕС, който урежда, че избор на председател се извършва на друго събрание – на събрание на вече избрания Управителен съвет".

На практика С. обосновава правния си интерес със съществуващо (според него) внушение в текст на образеца, като не твърди, че подлежащите на вписване данни не съответстват на законоустановените. Доколкото атакуваното приложение цели уведомяване за обективирани правнозначими факти, а установяващите ги доказателства са примерно посочени и не подлежат на вписване, следва недвусмислен извод, че хипотетичната незаконосъобразност на атакуваната част от подзаконовия нормативен акт не би се отразила в правната сфера на лице, което по никакъв начин не участва в процеса по уведомяване за избора на председател на УС на етажната собственост на [адрес] в [жк], нито оспорва вида и обема на подлежалата на регистриране правнозначима информация.

Обратно на застъпената от жалбоподателя теза, приложението не въвежда различен способ за избор на председател на Управителния съвет, а само изискване за посочване на лицето, което представлява етажната собственост по силата на чл. 23, ал. 1, т. 5 ЗУЕС. Този аргумент се потвърждава от факта, че е необходимо посочване на лицето, избрано за председател на Управителния съвет и отделно на членовете на Управителния съвет, в различни части на Приложението. Твърдяният от жалбоподателя негативен ефект поради хипотетично внушение за противоречие на изискването за прилагане на протокол от Общото събрание на Етажната собственост (вид доказателство за удостоверяване факта на избор на орган на управление на Етажната собственост) с чл. 19, ал. 4 ЗУЕС, където е определен начина на избор на управител, по никакъв начин не би могъл да го засяга лично, пряко и непосредствено. Опасността от внушение дори да съществува, не обосновава правнозначим интерес на оспорващия от търсената съдебна защита.

По изложените съображения жалбоподателят в качеството си на лице, което е участвало в приключило пред Софийския районен съд съдебно производство по гр. дело № 4261/2024 г., в хода на което е бил представен като доказателство официален документ (служебна бележка от СтО, район Студентски за вписан председател на Управителния съвет в регистъра на уведомленията по чл. 46б ЗУЕС), удостоверяващ качеството на представляващия етажната собственост на [адрес] в [жк], няма непосредствен, пряк и личен правен интерес от инициираното оспорване.

По изложените съображения депозираната от Р. И. С. жалба против Образец Приложение 6 към чл. 11 от Наредба № РД-02-20-8 от 11.05.2012 г. за създаване и поддържане на публичен регистър на сдруженията на собствениците в сгради в режим на етажна собственост се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство - прекратено.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и т. 4, във връзка с чл. 186, ал. 1, във връзка с чл. 196 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение