Определение № 151 от 23.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1331/2020 г.
ВКСI гражданско отделение23.09.2020 г.докладчик Светлана Калинова
Диспозитив
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА по реда на чл.247 ГПК в определение №93/16.06.2020г., постановено по ч.гр.д.№1331/2020г. по описа на ВКС, Първо ГО, като на страница 5 от същото /в диспозитива на определението/ на ред 3 отгоре надолу вместо „определение №3582, постановено на 18.02.2020г. от Софийски градски съд, ГО, IV-в състав по ч.гр.д.№14350/2019г.“ се чете „определение №3582, постановено на 18.02.2020г. от Софийски градски съд, ГО, IV-в състав по ч.гр.д.№15350/2019г.“, както и на страница 5 /в диспозитива на определението/ на ред 5 отгоре надолу вместо „определение №3582, постановено на 18.02.2020г. от Софийски градски съд, ГО, IV-в състав по ч.гр.д.№14350/2019г.“ се чете „определение №3582, постановено на 18.02.2020г. от Софийски градски съд, ГО, IV-в състав по ч.гр.д.№15350/2019г.“. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. В. М. за допълване на определение №93/16.06.2020г., постановено по ч.гр.д.№1331/2020г. по описа на ВКС, Първо ГО по реда на чл.248, ал.1 ГПК в частта му за разноските чрез присъждане на съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение, направени от М. В. М. в производството по обжалване на разпореждане №218195/16.09.2019г. на Софийски районен съд, 28 състав по гр.д.№7579/2018г. Определението е окончателно. Председател: Членове:
Мотиви
Производството по чл.247 ГПК и чл.248 ГПК е образувано по подадена от М. В. М. чрез процесуалния му представител адв.М. Т. молба за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по настоящето дело определение №93/16.06.2020г., както и за допълване на същото определение в частта за присъждане на съдебно-деловодните разноски и адвокатско възнаграждение, които молителят е направил по делото пред въззивната и касационна инстанция. Молителят поддържа, че определение №93/16.06.2020г., постановено по настоящето дело, в диспозитива е допусната очевидна фактическа грешка, като вместо „ч.гр.д.№15350/2019г.“ е записано „ч.гр.д.№14350/2019г.“. Моли така допуснатата очевидна фактическа грешка да бъде поправена. Поддържа също така, че съдът е пропуснал да присъди в негова полза направените по делото разноски, породи което моли определението да бъде допълнено по реда на чл.248 ГПК. В писмен отговор ответникът А. В. М. изразява становище, че молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е основателна и следва да бъде уважена. Искането за присъждане на разноски в частното производство счита за неоснователно, като поддържа, че разноските следва да бъдат присъдени от първоинстанционния съд с постановяването на окончателния съдебен акт съобразно изхода на делото. За да се произнесе по молбата за поправка на очевидна фактическа грешка съдът взе предвид следното: В постановеното по настоящето дело определение №93/16.06.2020г. е изразена воля обжалваното въззивно определение на Софийски градски съд, ГО, IV-в състав, постановено на 18.02.2020г. по в.ч.гр.д.№15350/2019г., с което е оставена без уважение частната жалба на М. В. М. срещу разпореждане №218195 на СРС, 28 състав, постановено на 16.09.2019г. по гр.д.№7579/2018г. да бъде отменено. Погрешно обаче в тази част от диспозитива е посочено, че се отменя определение №3582, постановено на 18.02.2020г. от Софийски градски съд, ГО, IV-в състав по ч.гр.д.№14350/2020г. Налице е очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247, ал.1 ГПК при посочване на номера на въззивното дело, чиято поправка следва да бъде допусната по предвидения в процесуалния закон ред. За да се произнесе по молбата за допълване на определение №93/16.06.2020г. в частта му за разноските, съдът взе предвид следното: С определение №93/16.06.2020г., постановено по настоящето дело, е отменено определение №3582, постановено на 18.02.2020г. от Софийски градски съд, ГО, IV-в състав по ч.гр.д.№15350/2019г., както и разпореждане №218195 от 16.09.2019г. на Софийски районен съд, с което е върната подадената от М. В. М. искова молба, по която е образувано гр.д.№7579/2018г. във всички части, освен за претенцията за първия етаж от къщата, находяща се в [населено място],[жк], [улица] делото е върнато на Софийски районен съд, 28 състав за продължаване на съдопроизводствените действия по гр.д.№7579/2018г. по подадената от М. В. М. искова молба, с която срещу А. В. М. е предявен отрицателен установителен иск да бъде признато за установено, че А. В. М. не е собственик на жилищна сграда с идентификатор .......... на два етажа, находяща се в [населено място],[жк], [улица] искане за отмяна на н.а.№..., том ..., рег.№...., дело №.../2017г. Производството по спора за принадлежността на правото на собственост върху имота следователно е все още висящо, като с постановяването на определение №93/16.06.2020г. по настоящето дело съдът не се е произнесъл по спорния между страните предмет. В подобна хипотеза приложение намира правилото, установено в чл.294, ал.2 ГПК, според което съдът, на който делото е върнато, се произнася и по направените разноски за водене на делото в частното производство, в който смисъл е разпоредбата на чл.278, ал.4 ГПК, според която доколкото в глава 21 ГПК няма особени правила, за производството по частните жалби се прилагат съответно правилата за обжалване на решенията. В хипотеза, при която въззивният, респ. касационният съд отменят акт на първоинстанционния съд, с който производството по делото е било прекратено, и връщат делото за продължаване на съдопроизводствените действия, разноските за воденето на частните производства се присъждат от съда, който разрешава спора по същество. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение