Определение № 168 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3469/2020 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК, като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 260 045/10.08.2020 година, подадена от П. Е. П., против определение № 584/30.06.2020 година на Окръжен съд Стара Загора гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година. С обжалваното съставът на Окръжен съд Стара Загора е оставил без уважение направеното от П. Е. П., с молба вх. № 4938/21.05.2020 година, искане за изменение на решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд Стара Загора гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година, в частта му за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, като му бъдат присъдени и направените в първоинстанционното производство разноски, а не само тези за въззивното такова.. В подадената от П. Е. П. частна жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено при нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от него молба вх. № 4938/21.05.2020 година за изменение решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд Стара Загора гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година в частта му за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, да бъде уважена. Ответницата по частната жалба К. Л. Н. не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й.. П. Е. П., е бил уведомен за обжалваното определение на 16.07.2020 година, като частната му жалба е с вх. № 260 045/10.08.2020 година и е подадена по пощата на 06.08.2020. Предвид на това е спазен определения от въззивния съд едномесечен преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Частната жалба е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд Стара Загора гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година съдът е предоставил упражняването на родителските права върху малолетното дете П. П. П. на бащата П. Е. П., като заедно с това е определил местоживеенето на детето при него, а на майката К. Л. Н. е определил режим на лични отношения всяка първа и трета седмица от месеца от 17. 00 часа в петъчния ден до 17. 00 часа в неделния ден, с право на преспиване на детето у родителя, един месец непрекъснато през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, всяка четна година-дните, които са официални празници във връзка с К., включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10. 00 часа в първия ден до 17. 00 часа в последния ден, всяка нечетна години-дните, които са официални празници във връзка с Нова година и В., включително тези, обявени от правителството за почивни съгласно чл. 154, ал. 2 от КТ, от 10. 00 часа в първия ден до 17. 00 часа в последния ден, като е осъдил майката да заплаща на детето П. П. П., чрез неговия баща и законен представител П. Е. П., месечна издръжка в размер на 155.00 лева, платима до всяко пето число на месеца, считано от датата на влизане на решението в сила, до настъпването на основания за нейното изменение, прекратяване или погасяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до окончателното плащане. Със същото решение съставът на Окръжен съд Стара Загора е осъдил К. Л. Н. да заплати на П. Е. П. сумата от 613.30 лева направени пред въззивната инстанция разноски, като не му е присъдил такива за първоинстанционното производство, макар че е отменил решението на първата инстанция. За да остави без уважение подадената от П. Е. П. молба вх. № 4938/21.05.2020 година за изменение на постановеното по делото решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд Стара Загора гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година в частта му за разноските съставът на Окръжен съд Стара Загора е приел, че такива не се дължат на страните, като възприемал съдебната практика, съобразно която в първоинстанционното производство за определяне на мерките относно упражняването на родителската отговорност, всяка една от страните в производството понася разноските, така както ги е направила. В действителност била налице съдебна практика на ВКС, цитирана в молбата на П. Е. П., съобразно, която в производството по чл. 127 от СК, разпоредбата на чл. 78 от ГПК се прилага на общо основание. Налице била обаче и съдебна практика на ВКС, съобразно която в производствата по спорна съдебна администрация (не само по чл. 127, ал. 2 от СК, но и по чл. 32, ал. 2 от ЗС) при разпределение на отговорността за разноските на страните следвало да се дължи сметка за особения характер на съдебното производство, а именно, че същото било насочено към постановяването на съдебен акт, който ползвал всички участващи в производството страни. Съгласно правната теория отговорността за разноските била гражданско облигационно правоотношение, произтичащо от неоснователно предизвикан правен спор и съдебно решение, което потвърждавало правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърляло правното твърдение на отговарящия за разноски. В производствата по спорна съдебна администрация липсвал първият от елементите на правопораждащият отговорността за разноски фактически състав, а именно неоснователно предизвикан правен спор. В този смисъл установеният в чл. 78, ал. 1 от ГПК законов критерий „уважаване или отхвърляне на иска“ се явявал неприложим досежно отговорността за разноските в производството по спорна съдебна администрация, т. е. поради липсата на правен спор между страните, постановеното от съда съдебно решение, нямало да има характера на потвърждаващо правното твърдение на претендиращия разноски и отхвърлящо правното твърдение на отговарящия за разноски съдебно решение. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 78 от ГПК се намирала в общата част на ГПК и за производствата по спорна съдебна администрация не била налице предвидена специална нормативна уредба не било достатъчно основание да се приеме различно от утвърденото в правната доктрина разбиране за отговорността за разноските. Поради това с оглед характера на разглежданото в конкретния случай производство по спорна съдебна администрация съставът на Окръжен съд Стара Загора намирал, че се са налице основания за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Така постановеното от Окръжен съд Стара Загора определение е неправилно. Предмет на производството е било искане по чл. 127, ал. 2 от СК. Производството по този тест от закона има характера на спорна съдебна администрация, но доколкото спорът се разглежда от съда и за него са приложими общите правила за разглеждане на исковите производства, но отговорността за разноските между сраните следва да бъде понесена с оглед на правилото на чл. 78 от ГПК. Производствата по чл. 127, ал. 2 от СК не са искове такива, но разпоредбата на чл. 78 от ГПК се намира в част Първа „Общи правила“ на ГПК и се прилага за всички уредени в него производства, доколкото не са налице специални правила за някои от тях или неприложимостта й не следва от характера на самото производство. Производствата по чл. 127, ал. 2 от СК не са изрично уредени в ГПК, нито има специални норми по отношение на отговорността за разноски в тези производства. Затова за тях приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, съгласно която отговорността за разноски почива на изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. За да бъде предявено искане по чл. 172, ал. 2 от ГПК е необходимо между страните да не е постигнато споразумение по отношение на въпросите по чл. 172, ал. 1 от СК. Именно невъзможността да се постигне такова споразумение е предпоставката заинтересования родител да отнесе въпроса към съда, като в този случай е налице спор, макар и не за съществуването на субективно право, а за упражняването на родителските права и определянето на режима на лични отношения между родителите и детето. Отнасянето на този спор до съда налага страната, която е сезирала съответния съд да извърши разноски за държавна такса, за процесуален представител и други. От своя страна насрещната страна по искането също извършва разноски с оглед на своята защита. Тези разноски следва да бъдат разпределени между страните с оглед на крайния изход на делото, като доколкото в производството по чл. 127, ал. 2 от СК служебното начало е засилено и взема превес пред диспозитивното и състезателното начало съдът може да не се съобрази с исканията на страните, а да определи режима на личните отношения, изцяло по своя преценка, вземайки предвид изключително интереса на детето. Затова при уважаването на искането за предоставяне на упражняването на родителските права за определянето на отговорността за разноски от значение ще е без значение това, че съдът е определил режим на лични отношения различен от исковата молба. В тази случаи насрещната страна ще дължи разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като ще може да се освободи от това задължение само в случаите по чл. 78, ал. 2 от ГПК, т. е. ако с поведението си не е дала повод за завеждането на делото и ако признае иска. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото във съответната инстанция съдът се произнася по искането за разноски. При това в случаите когато отменя първоинстанционното решение или отменя същото въззивният съд трябва да определи разноските не само за въззивната инстанция, но и за първата такава, като ги съобрази с резултата от спора, произтичат от въззивното решение. В случая въззивният съд е отменил решението на първата инстанция, която е отхвърлила искането на П. Е. П. по чл. 127, ал. 2 от СК да му бъде предоставено упражняването на родителските права върху детето П. П. П. и е постановил друго, с което е уважил искането и е определил режим на лични отношения между К. Л. Н. и детето. Поради това на П. Е. П. е трябвало да бъдат присъдени не само направените пред въззивната инстанция разноски, а и тези направени пред първоинстанционния съд, които са в размер на 1257.31лева. Предвид на това обжалваното определение трябва да бъде отменено и да се постанови друго, с което да бъде изменено решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд Стара Загора гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК като К. Л. Н. бъде осъдена за заплати на П. Е. П. сумата от лева, представляваща направени разноски пред първата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение