Определение № 35 от 11.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 1217/2016 г.

Производството e по чл.253 ГПК. Постъпила е молба от ЗАД „Армеец” - гр.София за отмяна на постановеното по настоящото дело определение № 428 от 28.12.2018 г., с което е оставена без уважение подадената от ЗАД „Армеец” молба вх. № 9768/13.11.2018 г. за връщане на сумата 20 187.57 лв., внесена на 29.03.2016 г. по сметката на ВКС като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на решение от 10.02.2016 г. по в. гр. д. № 8080/2015 г. на Софийски градски съд, и на основание чл.82 ГПК е разпоредено посочената сума да се внесе в бюджета на съдебната власт. В молбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като надлежното обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК се различава съществено от гаранцията по смисъла на чл.82 ГПК, представляваща вид обезпечение, предоставено в рамките на обезпечителното производство по чл.389 и сл. ГПК. С аргумент, че обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК не представлява гаранция по смисъла на чл.82 ГПК, молителят прави искане за отмяна на определението и за връщане на сумата 20 187.57 лв. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: За да постанови определението от 28.12.2018 г., настоящият състав на ВКС е направил извод, че искането на ЗАД „Армеец” за връщане на сумата 20 187.57 лв., внесена като надлежно обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК по сметката на ВКС, е неоснователно, тъй като е заявено след изтичане на предвидения в чл.82 ГПК едногодишен срок и сумата на обезпечението подлежи на внасяне в бюджета на съдебната власт. След преценка на доводите в молбата съставът на ВКС намира, че не е налице основание за отмяна на определението по реда на чл.253 ГПК. Надлежното обезпечение по смисъла на чл.282, ал.2 ГПК е вид гаранция, предназначена да гарантира изпълнението на обжалваното с касационна жалба осъдително решение на въззивен съд в случай на влизането му в сила след приключване на касационното производство. Независимо от крайната цел на обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК и тази на обезпечението по чл.389 и сл. ГПК, двата вида обезпечения имат характер на гаранция и са подчинени на режима на чл.82 ГПК. С молбата за връщане на обезпечението молителят е представил доказателства, че след влизане в сила на недопуснатото до касационно обжалване осъдително въззивно решение е изплатил доброволно на насрещната страна присъдената с решението парична сума. От момента на плащането е отпаднала необходимостта внесената като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК сума да се съхранява по сметката на ВКС и е започнал да тече едногодишният срок по чл.82 ГПК, в който молителят е следвало да упражни правото си да поиска връщане на сумата. До изтичане на срока молителят не е сезирал Върховния касационен съд с искане за връщане на гаранционната сума, поради което правото му на възстановяване на сумата е преклудирано и същата подлежи на внасяне в бюджета на съдебната власт по изрично разпореждане на закона - чл.82 ГПК. Произнасянето в определението от 28.12.2018 г. е в съответствие с Тълкувателно решение № 6/2014 от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, което молителят интерпретира неправилно. В съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че както обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК, така и гаранцията по чл.391, ал.2 ГПК, по своята правна същност представляват залог на парична сума, учреден съгласно чл.181, ал.1 ЗЗД и подчинен на специални правила относно връщането му на залогодателя /т.1/; В случай на спиране по реда на чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението на въззивно решение внесената като обезпечение сума е предназначена за удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. за обезщетяване на претърпените от забавеното изпълнение вреди, когато касационно обжалване не бъде допуснато или обжалваното въззивно решение влезе в сила; От влизане в сила на решението започва да тече едногодишният срок по чл.82 ГПК, в който носителят на правото на възстановяване на внесената сума следва да депозира в съда молба за връщането й; При пропуск от страна на последния да осъществи това свое право, съдът внася съответните суми в приход на бюджета /т.3/. Отнесени към конкретния случай, разясненията в тълкувателното решение налагат извод, че с оглед извършеното доброволно изпълнение на произтичащото от въззивното решение парично притезание молителят е имал право да поиска връщане на внесената като надлежно обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК парична сума в едногодишен срок, считано от момента на изпълнението. След като е пропуснал да упражни правото си на възстановяване до изтичане на едногодишния срок, молителят следва да понесе неблагоприятната последица по чл.82 ГПК - превеждане на сумата в бюджета на съдебната власт. По изложените съображения молбата за отмяна на определението от 28.12.2018 г. следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,