Решение № 1143 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) при Министерство на вътрешните работи (МВР) със седалище в София, на ул. „Антим I“ № 5, против решение № 24576 от 22.11.2024 г., постановено по адм. дело № 12315 по описа за 2023 г. на Административен съд – София-град в осъдителната му част. Релевира оплакване за неговата неправилност, като постановено при нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му в посочената част с произтичащите от това правни последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение над посочените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимални размери за осъществена адвокатска помощ по дела с материален интерес. Позовава се на приетото по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Ответникът по касация – В. И. Р. с [ЕГН] и с адрес в София, на [улица], оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска оставянето й без уважение и потвърждаването на първоинстанционния съдебен акт в осъдителната му част. Не претендира адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), СДВР е осъдена да заплати на В. И. Р. обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи пазарната стойност на движима вещ (лек автомобил), причинени й от незаконосъобразен административен акт – наложена с Протокол, рег. № 513р-27756/08.04.2020 г. Принудителна административна мярка – изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи, в размер на сумата от 9000.00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 25.03.2021 г. до 28.12.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 28.12.2023 г. до окончателното му изплащане, като искът за имуществена обезвреда, предявен от Разсипийска против СДВР е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 30000.00 лв., ведно с исковете за присъждане на законната лихва върху тази сума. Със същото решение СДВР е осъдена да заплати на Разсипийска обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 1000.00 лв., причинени й от същия незаконосъобразен административен акт, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетение, считано от 25.03.2021 г. до 28.12.2023 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 28.12.2023 г. до окончателното му изплащане, като искът за неимуществена обезвреда, предявен от Разсипийска против СДВР, е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 10000.00 лв., ведно с исковете за присъждане на законната лихва върху тази сума. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищцата 460.00 лв. разноски по делото, а ищцата в полза на ответника – 120.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Административният съд е приел, че е сезиран от Разсипийска с искова молба с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на СДВР да й заплати: 1. Обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на сумата от 30000.00 лв., представляваща пазарната стойност на движима вещ – собствения й лек автомобил, марка „KIA“, модел „CEED“, с рег. номер [рег. номер] и номер на рама U5YHN816AGL154327. 2. Обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в емоционални болки и страдания и неудобства, в размер на сумата от 10000.00 лв., причинени й в резултат на отменен, като незаконосъобразен по съдебен ред, Протокол, рег. № 513р-27756 от 08.04.2020 г. за изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 ЗМВР, издаден от полицейски орган при ответника, ведно с обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяка от претендираните главници, считано от 08.04.2020 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и обезщетения за забава в размер на законната лихва върху всяка от претендираните главници, считано от датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2023 г. до окончателното им изплащане. Съдът е установил, от фактическа страна, че с Протокол, рег. № 513р-27756 от 08.04.2020 г. за изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 ЗМВР, издаден от полицейски орган, е наложена Принудителна административна мярка – изземване на лек автомобил, собственост на ищцата, марка „KIA“, модел „CEED“, с рег. номер [рег. номер] и номер на рама U5YHN816AGL154327, управляван от нейния син – И. А. Р., тъй като лекият автомобил е обявен за издирване с Шенген идентификатор АТ/КFА0003464541/0000/02 и страна, въвела сигнала – Австрия. Наложената мярка е обжалвана от И. Р., като с Решение № 4807/08.09.2020 г. по адм. дело № 3698/2020 г. по описа на Административен съд – София-град жалбата му е отхвърлена. Това решение е отменено с влязло в сила Решение № 3852 от 25.03.2021 г., постановено по адм. дело № 12551 по описа за 2020 г. на Върховния административен съд. С касационното решение е отменена и наложената с Протокол, рег. № 513р-27756 от 08.04.2020 г. за изземване на вещ по чл. 84, ал. 3 ЗМВР Принудителна административна мярка. По делото пред първата инстанция е назначена съдебно-оценителна експертиза за определяне на справедливата пазарна стойност на процесния лек автомобил, изготвена от вещо лице инж. Б. Димитров. Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите И. А. Р., син на ищцата и Н. Г. А. – нейн семеен приятел. При така установената фактическа обстановка, административният съд е извел следните правни изводи: Преценил е допустимост на исковете за имуществена и неимуществена обезвреда и частичната им основателност до присъдения размер от 9000.00 лв. (за исковата претенция за имуществена обезвреда) и от 1000.00 лв. (за исковата претенция за неимуществена обезвреда). Приел е, че по делото се установява кумулативното наличие на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на СДВР за вреди – отменен по надлежния ред властнически акт, издаден от административен орган, заради постановяването на който Разсипийска е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в стойността на напусналото патримониума на ищцата моторно превозно средство, както и неимуществени такива (накърнено достойнство в обществото, което възприема и осъжда ищцата като правонарушител и човек с обществено неодобрявано поведение, съответно като отхвърлено от обществото лице; емоционални болки и страдания и неудобства, развили се в контекста на сериозно предходно увреждане на здравословното състояние и призната на ищцата група инвалидност). За да определи размера на имуществените вреди, съдът се е позовал на Договор за покупко-продажба на моторно превозно средство (л. 6 от първоинстанционното дело), сключен на 13.01.2020 г. между ищцата (като Купувач) и „ЖИ ВИ ЕС ЕНЕРДЖИ“ ЕООД с ЕИК 130567349 (като Продавач), в който като цена на покупка-продажба на иззетия автомобил с марка „KIA“ е посочена сумата от 9000.00 лв., която сума е присъдил на Разсипийска като обезщетение за имуществена обезвреда. Не е кредитирал приетата по делото съдебно-оценителна експертиза, оспорена от ответния административен орган. Относно неимуществените вреди, съдът е счел, че отрицателните психични преживявания на Разсипийска не са с такъв висок интензитет, както са представени в исковата молба, предвид че тя не е представила доказателства, от които да се установи, че именно след датата на изземването на лекия автомобил посочените психични преживявания са се увеличили. Приел е, че изземването на вещта, доколкото не е приятно изживяване, е житейски логично да предизвика смущение и дискомфорт. Определил е обезщетението за неимуществена обезвреда, съобразявайки нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Взел е предвид характера и интензитета на породените за ищцата страдания. Уважил е главните искове до присъдените размери. Уважил е също акцесорните претенции за лихви върху всяка от присъдените главници, считано от 25.03.2021 г. (датата на влизане в сила на Решение № 3852/25.03.2021 г. по адм. дело № 12551/2020 г. на Върховния административен съд) до датата на предявяване на исковата молба – 28.12.2023 г. и от 28.12.2023 г. до окончателното изплащане на главниците. На основание чл. 10 ЗОДОВ, е присъдил разноски на страните. С тези мотиви, съдът е постановил частично обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано съдът е приел, че според разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК и за да възникне право на иск за обезщетение е необходимо да са налице няколко кумулативни предпоставки, а именно: вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Под "вреда" следва да се разбира отрицателната последица от увреждането, която засяга неблагоприятно защитените от правото имуществени и неимуществени интереси на увредения, а под "пряка и непосредствена" - тази вреда, която следва закономерно от незаконосъобразния акт, действие или бездействие на компетентния административен орган по силата на безусловно необходимата връзка между тях. Обосновано съдът е приел, че за уважаване частично исковата претенция за имуществени и неимуществени вреди по делото са установени и трите законови предпоставк Що се отнася до понесените имуществени вреди съдзът обосновано и правилно е осъдил ответника да заплати стойност от 9000 лв. представляваща равностойността на лекия автомобил на ищеца, заплатена от ищецата при сключване на договора за покупко-продажба, който е бил иззет и не е върнат след отмяна на акта за налагане на ПАМ. Правилни са развитите от съда съображения за понасяне на имуществени вреди в посочения размер, които доказват с писмени доказателства. Последните са обсъдени в мотивите на съдебния акт и въз основа на тях административният съд е изградил правилни и обосновани изводи за частичната доказаност на искомата претенция за имуществени вреди. Решението не е обжалвано от страна на ищцата, а в обжалваната от СДВР част същото е обосновано и правилно и следва да се остави в сила. Обосновани и правилни са изводите за частична доказаност на претенцията на неимуществени вреди в размер на 1000 лв. Съдът е обосновал правните си изводи със събраните гласни и писмени доказателства, като е обсъдил наведените в исковата молба твърдения за вреди от неимуществен характе. Правилно съдът е приел, че ищцата е претърпяла вреди от подобен характер, като неблагоприятни психични преживявания, притеснения, страдания и неудобства, които са се развили в контекста на сериозно предходно увреждане на здравословното състояние и признатата група инвалидност, съответно чийто интензитет на преживяванията надхвърля обичайните в подобни случаи и неблагоприятното отражение на незаконните действия на служителите на СДВР върху достойнството на собственичката на вещта в обществото, което я възприема и осъжда като правонарушител и човек с обществено неодобрявано поведение, съответно статут на отхвърлено от обществото лице. Съдът е приложил обосновано и правилно критерия за справедливост с оглед на конкретните обстоятелства, установени по делото, като по този начин е приложил правилно нормата на чл.52 ЗЗД, вр. §1 ЗР ЗОДОВ. Настоящата инстанция намира обжалваното решение на правилно и същото следва да се остави в сила, като препраща към мотивите на същото на осн. чл. 221, ал.2 АПК. водим от изложеното, Върховният административен съд