Определение № 1 от 04.01.2021 г. на ВКС по н. д. № 1034/2020 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 401 от 22.12.2020, по ЧНД № 193/20 по описа на Районен съд, Пирдоп, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност със Софийски районен съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство е образувано в Софийски районен съд като НЧД № 16195/20, на основание чл. 154, ал. 3 от Закона за здравето / ЗЗ /, по искане на Управителя на „Центъра за психично здраве”, /населено място/, с оглед вземане на решение за провеждане на задължително лечение на З. В. С., страдаща от психично заболяване, в етап на обостряне. С разпореждане от 8.12.2020 г, съдията-докладчик от Софийски районен съд е приел, че делото не му е подсъдно, по съображения, че е приложим чл. 156, ал. 1, пр. 1 ЗЗ, съгласно който делото следва да бъде разгледано от Районния съд по настоящ адрес на лицето, какъвто се явява Районен съд, Пирдоп. Изложеното е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото по компетентност на Районен съд, Пирдоп. След постъпване на делото в посочения съд е образувано ЧНД № 193/20. Съдията-докладчик е приел, че делото не му е подсъдно, тъй като искането за провеждане на задължително лечение е инициирано от управител на здравно заведение, находящо се в [населено място], и касае случай, който попада в обсега на чл. 154 ЗЗ, в която хипотеза, съгласно чл. 156, ал. 1, пр. 2 ЗЗ, компетентен да разгледа делото е Районният съд по местонахождение на лечебното заведение, а именно: Софийски районен съд. По изложените съображения, съдията-докладчик е прекратил съдебното производство, повдигнал е спор за подсъдност със Софийски районен съд и е постановил делото да бъде изпратено на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Пирдоп. Съображенията за това са следните: Прокурор от Районна прокуратура, Пирдоп, е постановил отвеждане и настаняване на З. В. С. в здравно заведение за овладяване на спешно състояние на лице с психично разстройство, нуждаещо се от специални здравни грижи. В изпълнение на прокурорското постановление С. е настанена в „Центъра за психично здраве, /населено място/”, където спешното състояние е овладяно, но е констатирано, че състоянието й не е стабилизирано и се налага продължаване на лечението. С искане на Управителя на посоченото здравно заведение делото е внесено в Софийски районен съд, на основание чл. 154, ал. 3 ЗЗ. Съгласно чл. 156, ал. 1, пр. 1 ЗЗ, задължително настаняване и лечение на лицата с психични разстройства, които се нуждаят от специални здравни грижи, се постановява от Районния съд по настоящ адрес на лицето. Съгласно чл. 156, ал. 1, пр. 2 ЗЗ, в случаите на чл. 154, компетентен е Районният съд по местонахождение на лечебното заведение. Настоящият случай попада в обхвата на чл. 156, ал. 1, пр. 2 ЗЗ, поради следните съображения: Лицето, чието настаняване се иска, е било отведено в здравно заведение с акт на прокурора, за овладяване на спешно състояние. То е било настанено в „Център за психично здраве”, /населено място/, където са положени здравни грижи и спешното състояние е овладяно, но е констатирана необходимост от провеждане на задължително лечение, при условията на Закона за здравето. Следователно, искането за настаняване е направено, при условията на чл. 154, ал. 3 ЗЗ, в която хипотеза е приложим чл. 156, ал. 1, пр. 2 ЗЗ, тоест, компетентен да разгледа делото е съдът по местонахождение на здравното заведение. При това положение, компетентен да се произнесе по искането е Софийски районен съд, на който делото следва да бъде изпратено за разглеждане по същество. Ето защо, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Пирдоп, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,