Определение № 148 от 14.05.2015 г. на ВКС по т. д. № 3633/2014 г.

Подадена е касационна жалба от Д. Д. К. срещу решение №1446 от 09.07.2014г. по гр.д.№369/2014г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение №4261 от 23.10.2013г. по гр.д.№503/2011г. на Благоевградски окръжен съд, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на [фирма], сумата от 33 748 лева, представляваща дължима сума по договор за заем от 02.09.2009г. и сумата от 6749,60 лева неустойка по чл.6 от договора за заем. С молба от 30.03.2015г. жалбоподателката е направила искане за спиране на изпълнението на решението, както и за спиране на касационното производство поради образувано наказателно производство за извършено престъпление във връзка със съставянето на договора за заем като неистински документ. С разпореждане от 01.04.2015г. по настоящото дело, на жалбопотелката е указано, че наличието на предпоставки за спирането на производството по касационната жалба, дори и да са налице такива, не би съставлявало основание за спиране на изпълнението на решението, но по искане на страната съдът може да спре изпълнението при условията на чл.282, ал.2 - 6 от ГПК. С молба от 24.04.2015г. жалбопотелката е заявила, че претендира спиране на изпълнение като последица от спиране на производството по т.д. №3633/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателката, приема следното: Не са налице основания за спиране на производството по т.д. №3633/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., доколкото разпоредбата на чл.229 от ГПК не намира приложение в касационното производство. Правилата за касационното производство са установени в Глава двадесет и втора на ГПК, без да е предвидено приложение на правилата за производството пред първа или въззивна инстанция. Отклонение от това правило е въведено само с разпоредбата на чл.295 ал.2 от ГПК, която предвижда,че когато отменя въззивното решение, след като делото вече е било върнато за повторно разглеждане, в този случай ВКС извършва необходимите съдопроизводствени действия, като се прилагат съответно правилата за въззивното производство. Това налага извода,че основанията за спиране на исковото производство по чл.229 от ГПК не се прилагат в производството пред касационната инстанция. Единствената предвидена възможност за спиране на касационното производство е в хипотезата на чл.292 от ГПК, която в случая не е налице. Поради това молбата на Д. Д. К. за спиране на производството по т.д. №3633/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, следва да бъде оставена без уважение. Следва да бъде оставена без уважение и молбата за спиране на изпълнението на решение №1446 от 09.07.2014г. по гр.д.№369/2014г. на Софийски апелативен съд, доколкото не са налице предпоставките по чл.282 от ГПК. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,