Определение № 231 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. № 482/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Подадена е частна жалба от К. Г. К. срещу определение № 835/15.12.2022 г. по в.т. д. № 664/2022г. на ВнАС, с което е оставена без разглеждане въззивната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 37/21.07.2022г. по т.д.№ 14/2022 г. на ШОС в частта на мотивите, че К. К. е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат и е прекратено въззивното производство в тази част. В частната жалба се излагат съображения, че тъй като предявеният иск е частичен и е бил уважен за целия предявен размер от 40 000 лв., дори и при прилагане на коефициент за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, доколкото съобразно приетото по ТР № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС при частичен иск се формира СПН и относно правопораждащите спорното право факти, то в нов процес за остатъка от вземането въпросът за съпричиняването също ще бъде разрешен от предходния процес. Налице е правен интерес за частния жалбоподател от предявяване на въззивна жалба само в частта на мотивите. Ответникът по частната жалба „Дженерали застраховане“АД оспорва основателността й. Претендира присъждане на разноски. ВКС намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния за това срок. Разгледана по същество същата е неоснователна. Производството по т.д. № 14/2022 г. на ШОС е било образувано по искова молба на частния жалбопдател срещу „Дженерали застраховане“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., предявен като частичен иск от 100 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, съгл. чл.429, ал.3 от КЗ от датата на предявяване на извънсъдебната претенция – 05.07.2021 г. до окончателното й изплащане. С решение № 37/21.07.2022 г. по т.д. № 14/2022 г. на ШОС искът е бил изцяло уважен, като в мотивите са изложени съображения на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец в размер на 50 %. С насрещна въззивна жалба от 11.10.2022 г. К. К. е обжалвал първоинстанционното решение само в частта на мотивите относно приетото съпричиняване. Подадена е въззивна жалба и от застрахователното дужество в частта за уважаване на иска за разликата над 10 000 лв. до 40000 лв. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за наличие на правен интерес да обжалва мотивите на решението на ШОС. Както е приел и съставът на ВКС в соченото в частната жалба определение № 60243/22.06.2021 г. по ч.т.д. № 918/2021 г. на ВКС, I т.о., при уважаване на частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти / юридическите факти, от които правоотношението произтича /, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането, дали е възникнало и правната му квалификация. Независимо, че изхожда от правопораждащите факти, твърдени от ищеца, ТР № 3/2016 г. визира формираща се сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно право и като последица от релевантните факти, наведени с правоизключващи и правоунищожаващи възражения на ответника, за разлика от правопогасяващите и правоотлагащите му възражения. Вредата, като елемент от фактическия състав на деликта, е правопораждащ за субективното материално право на ищеца, по иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./, респ. чл.432 ал.1 КЗ, факт. Неимуществената вреда се съизмерява с търпимите болки и страдания, имащи обективно проявление, респ. също предявими с факти. Определянето на справедлив размер на дължимото обезщетение е резултат от съобразяване на тези факти, досежно съдържанието, интензитета и продължителността на обезщетимите вреди и по същество обективира признание за тяхното съществуване, като основание за пораждане правото на обезщетение в така определимия от съда, по справедливост, общ размер. Ответникът е длъжен да изчерпи правоизключващите си и правоунищожаващи възражения срещу правопораждащите за субективното право на ищеца факти, каквото правоизключващо е и възражението за съпричиняване на вредите от пострадалия, на основание чл.51, ал.2 ЗЗД. За да определи обезщетението за вреди по предявен частичен иск, съдът разглежда обхвата на понесените увреди и търпимите от тях болки и страдания в цялост и съобразно противопоставените от ответника възражения, с оглед определяне на точния паричен еквивалент, но ограничавайки уважаването на иска до размера по заявения петитум. Съдът, сезиран с иск за остатъка от обезщетението ще се яви обвързан от преценката на съда, произнесъл се по частичния иск, относно полагащия се справедлив размер на обезщетението, с оглед установеното съдържание на вредите, както и относно наличието на съпричиняване и неговия размер, с оглед установените от предходния съд факти, относими към тази преценка. Независимо от гореизложеното, не е налице правен интерес от подадената от ищеца насрещна въззивна жалба. В хипотеза на подадена и от ответника въззивна жалба въззивният съд е длъжен да се произнесе по наведените както във въззивната жалба на застрахователя, така и в писмения отговор на ищеца доводи и възражения относно правопораждащи за материалното субективно право факти относими към определяне справедлив размер на дължимото окончателно обезщетение, вкл. относимите към оспореното от ищеца основание за намаляването му, поради съпричиняване. Обжалваното определение на ВнАС следва да се потвърди, а в полза на ответнка следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 50 лв. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение