Определение № 9372 от 07.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9574/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. К. К., чрез адв. Шаркова, против определение № 27511 от 15.08.2025г., постановено по адм.д. №5504/2025г. по описа на Административен съд София-град(АССГ), с което на осн. чл.159,т.1 от АПК е оставена без разглеждане жалбата й срещу мълчалив отказ на областния управител на област София по молби с вх.№№ ОА23-9764-5/21.02.2025г., ОА23-2174/24.03.2025г. и ОА23-9764-5/08.05.2025г. да й бъде заплатена сумата от 200 лева, представляващи разноски по изпълнителен лист от 07.02.2025г. и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно по подробно изложени съображения в частната жалба. Моли определението да бъде отменено и делото да се върне на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане по същество. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – областен управител на област София с писмен отговор взема становище за неоснователност на частната жалба. Като взе предвид изложеното в частната жалба, писмения отговор и данните по делото Върховният административен съд, трето отделение, констатира следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Г. К. К. с посочено правно основание чл.256 АПК вр. чл.269 АПК, вр. чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, вр. чл. 79 ГПК и с ответник областен управител на област София. Оспорва се негов мълчалив отказ да извърши плащане в размер на 200 лева, представляващи разноски по изпълнението – събиране на вземането по изпълнителен лист от 07.02.2025г., издаден по адм.дело № 9585/2024г. на АССГ, в изпълнението по чл.519, ал.2 ГПК, образувано въз основа на молба от 21.02.2025г. Предмет на цитирания изпълнителен лист е сумата в размер на 1010 лева разноски по адм.дело № 9585/2024г. по описа на АССГ, който по реда на чл.269,ал.2 от АПК, вр. чл.519,ал.2, изр.2 ГПК е внесен в Областна администрация(ОА) на област София от упълномощения адвокат на жалбоподателката, с молба от 21.02.2025г., ведно с пълномощно към договор за правна защита и съдействие от 04.02.2025г., удостоверяващ платен адвокатски хонорар в размер на 200 лева. На 12.03.2025г. по сметка на адв. Шаркова от ОА е преведена сумата от 1010 лв., като с последващи молби е поискано изплащането и на разноските в размер на 200 лева, но длъжникът бездейства и не ги заплаща. За да прекрати съдебното производство АССГ е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 АПК – актът не подлежи на оспорване. Изложил е мотиви, че спорът подлежи на разглеждане и решаване по гражданскоправен ред, както и че твърдяното бездействие за заплащане на претендираните разноски не е такова за извършване на фактическо действие съгласно чл.256, ал.1 и ал.2 АПК, поради което жалбата е лишена от предмет. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Съдът е прекратил производството по делото като е приел жалбата за недопустима, т.к. актът не подлежи на оспорване. От друга страна е посочил, че спорът следва да бъде разгледан и решен по гражданскоправен ред, т.е. не е компетентен да го разгледа. За да разгледа въпроса за допустимостта на жалбата, съдът следва на първо място да извърши преценка за това дали спорът му е подсъден. Подсъдността на спора е първата положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Само компетентният съд извършва преценка за допустимостта на жалбата и се произнася по нея, тъй като неспазването на това изискване влече недопустимост и на съдебния акт и води до неговото обезсилване. Ако съдът не се е считал за компетентен да се произнесе по жалбата, не е следвало да развива съображения по нейната допустимост, а е следвало единствено да се произнесе по въпроса за подсъдността. Доколкото в случая съдът е прекратил производството по делото и на общото основание на чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК това определение подлежи на обжалване с частна жалба, настоящата инстанция следва да извърши преценка за правилността на оспореното определение. Видно от съдържанието на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, а така също и от доводите по частната жалба, оспорването касае отказът на областния управител на област София да заплати разноски по изпълнението във връзка със събиране на вземането по изпълнителен лист от 07.02.2025г., издаден по адм.дело № 9585/2024г. на АССГ, в изпълнението по чл.519, ал.2 ГПК, образувано въз основа на молба от 21.02.2025г. При действието на чл. 269, ал. 2 АПК частните парични вземания, породени или удостоверени от изпълнителни основания по чл. 268 от кодекса, както и вземанията за разноски, свързани с изпълнението, се изпълняват по реда на ГПК. Изпълнението на парични вземания срещу държавни учреждения, каквото е област София, се осъществява чрез предявяване на изпълнителния лист на финансовия орган на съответното учреждение – чл. 519, ал. 2 ГПК. В случая длъжник на претендираното парично вземане е държавно учреждение и с оглед специалната норма на чл.519 от ГПК, ръководителят на учреждението съвместява две фигури – тази на представляващ длъжника и на изпълняващ орган. От една страна учреждението е длъжно да изпълни задължението, а от друга – неговият ръководител следва да организира изпълнението. Отказът бил той изричен или мълчалив, подлежи на контрол по реда на АПК(Определение №5 от 17.02.2023г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм.д. №3/2023г.). За характера на искането следва да се съди от цялостната изразена воля на жалбоподателя, като в случая очевидно се претендират разноски, свързани с изпълнението, като не са налице основания по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, а изводите на административния съд в този смисъл са незаконосъобразни. Доколко жалбата е основателна е въпрос на преценка за законосъобразност. Ето защо оспореното определение следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на процесуалните действия. По тези съображения Върховният административен съд, трето отделение,