Определение № 3535 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6274/2025 г.

Производството е по чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Италиан фуудс“ ЕООД, гр. София, чрез адвокат Петров, за изменение на решение № 926 от 28.01.2026 г., постановено по адм. дело № 6274/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските, като се иска присъждане на такива в размер на 526.80 лева, заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред касационната инстанция. Ответникът, Национална агенция за приходите не взема становище по искането. Върховният административен съд намира, че искането е подадено в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустимо. С решение № 926 от 28.01.2026 г., постановено по настоящото дело, съдът е оставил в сила решение № 27425 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 6055/2024 г. по описа на Административен съд София-град в обжалваните му части, като е приел за неоснователно искането на ответника по касация "Италиан фуудс" ЕООД за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, в който да е определено дължимо се възнаграждение за предоставяне на правна помощ, в който договор да е определен и начина на плащането му. Искането е неоснователно. По делото не е представен изискуемия се от чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, в който да е определено дължимо се възнаграждение за предоставяне на правна помощ. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 13 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 13/2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. От мотивите към тази точка следва, че договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, включително и че в договора следва да бъде указан вида на плащане. С договора се удостоверява както, че разноските са заплатени, така и че са договорени. Договор, доказващ уговарянето на размера на адвокатското възнаграждение и начина на неговото плащане, в случая не е представен. Неоснователни са доводите на подалия искането основани на характера на договора, като такъв за договор за поръчка, за който законът не изисква писмена форма, като в случая съдържанието му се извежда от представените по делото пълномощно, фактура и банково извлечение за преведена сума. Както бе посочено, договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване, с него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. В случая не се установяват договорни правоотношения между ответника по касация и адвокатското дружество, определящи задължение за заплащане на възнаграждение в размер на сумата, предмет на искането. Представената по делото фактура не съставлява доказателство за сключването му, защото не материализира съгласие на страните по правоотношението за заплащането на посочената в нея сума, като едностранно изготвена от адвокатско дружество. Правоотношението не произтича и от представеното преводно нареждане, което пък от своя страна не сочи като основание за извършеното плащане фактурата. Същите като основание и индивидуализация не фигурират и в представения списък на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение