Определение № 275 от 31.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2090/2016 г.

Производство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по молба вх. № 1016997 от 05.02.2016г. на П. Х. Н. -У. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 29 от 16.09.1996г. по гр. дело № 1572/1988г. на Софийски районен съд, потвърдено с решение от 10.04.1997г по гр. дело № 5368/1996г. на Софийски градски съд в частта му, с която П. Х. Н. е осъдена на основание чл. 108 ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на Р. М. С., В. М. С., Л. М. Т., И. Г. С., Н. И. С., И. Н. М., Т. Н. Е. и А. Х. Я. върху недвижим имот находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] етаж първи, апартамент № 3, застроен на 108,50 кв. м, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, при посочени съседи, заедно със зимнично помещение в първи сутерен на жилищната сграда, при посочени съседи, безусловно. С определение № 281 от 21.10.2016г., на основание чл. 292 ГПК, вр. чл. 229, ал. 1, т.7 ГПК, Върховният касационен съд е спрял производството по гр. дело № 2090/2016г. по описа на съда, до постановяване на решение по Тълкувателно делото № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, по въпроси свързани с производството по отмяна на влезли в сила решения, между които е поставен й въпросът по т. 8 - допустима ли е при действието на ГПК (в сила от 01.03.2008г.) молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952 год. (отм.), ако е изтекъл едногодишния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.), относим към допустимостта на молбата за отмяна, предхождащ проверката на основателността и разглеждането й по същество. С решение № 7 от 31.07.2017г. по т. д. № 7/2014г. ОСГТК на ВКС по поставения правен въпрос е даден отговор, според който е недопустима молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение, постановено при действието на ГПК от 1952г. /отм./, подадена при действието на ГПК /ДВ бр. 89 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г./, ако преди влизане в сила на новия ГПК е изтекъл едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./. Поради отпадане на пречката наложила спиране на делото, същото ще следва да бъде възобновено, като съдът следва да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна. Молителката е поискала отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 29 от 16.09.1996г. по гр. дело № 1572/1988г. на Софийски районен съд и решение от 10.04.1997г. по гр. дело № 5368/1996г. на Софийски градски съд. Двете решения са влезли в сила при действието на ГПК от 1952 год. (отм.). Решението на Софийски районен съд по гр. дело № 1572/1988г. е влязло в сила на 10.07.1997г., когато е обявено решението по гр. дело № 5368/1997г. на Софийски градски съд в срочната книга на съда. Молбата за отмяна е подадена на 05.02.2016г. Съпоставена с датата, на която са влезли в сила решенията, чиято отмяна се иска - 10.07.1997г. сочи, че едногодишният преклузивен срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) е изтекъл до влизане в сила на ГПК от 01.03.2008г. и съобразно цитираната съдебна практика е преклудирано правото на отмяна. Молбата за отмяна, макар да е подадена при действието на ГПК от 2007г., при изтекъл преклузивен едногодишен срок до влизането на закона в сила, следва да бъде оставена без разглеждане. Същите правни последици биха настъпили и ако молбата за отмяна на влязлото в сила решение беше подадена при действието на отменения ГПК и при изтекъл пределен срок от една година по чл. 232 ГПК (отм.), т. е. и в двата случая молбата за отмяна ще се остави без разглеждане и няма да се стигне до разглеждането й по същество. Воден от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.