Решение № 781 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2009 г.

Решение № 781 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1627/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Костадинка Арсова Производството е по чл. 290, ал. 2 ГПК. С определение № 327 от 20.04.2010 г. е допуснато по касационната жалба на Д. И. Н., Т. М. Н. и Х. И. Н. касационно обжалване на решение № 841 от 16.05.2009 г. по гр. д. № 1412 от 2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е уважен иска по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството. Касационните оплаквания са в предметното поле на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по следните въпроси: какъв е характера на решението по чл. 30 ЗН и предметното поле на неговия диспозитив, по механизма на изчисляване на разполагаемата и запазена част и определянето на накърняването на запазената част и по въпроса следва ли да се вземе предвид учреденото право на ползване при изчисляването на размера на запазената част на наследниците, претендиращи намаляване на дарението, по начина на определяне на стойността на правото на ползване. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците Д. Х. Н. и М. Х. П. не са взели допълнително становище извън представеното възражение по чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо г. о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното: Касационната жалба е допустима, защото е подадена от надлежни страни срещу въззивното решение, което е неблагоприятно за тях, в едномесечния законен срок. Атакуваното решение е постановено след отменително решение № 590/07 от 8.05.2008 г. по гр. д. № 808 от 2006 г. на Върховния касационен съд, с което са дадени указания по механизма на съставяне на наследствената маса въз основа на която се изчислява запазената и разполагаемата част на страните. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Предявен е иск по чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството на Х. Н. Н. /у-ние за наследници № 10 от 22.01.2002 г./. Наследодателят Х. Н. Н. е починал на 20.06.2001 г. като е оставил наследници съпруга и дъщеря, които са ищците по делото и внуци - деца на починалия преди него син И. Х. Н. /у-ние за наследници/. В полза на И. Н., двамата му родители са направили дарение на дворно място, жилищна и други постройки в [населено място] с н. а. № 155, т. 2, н. д. № 582 от 1984 г. С този нотариален акт е учредено право на ползване на дворното място, една жилищна стая и отлаканата в полза на дарителя и неговата съпруга, а след смъртта им правото на ползване на отлаканата и обслужващото я дворно място е учредено на дъщерята М. Н. Пловдивския окръжен съд е образувал наследствената маса, в която е включил 1/2 идеална част от жилищният парцел със сградите /установено е, че имотът е бил придобит в СИО/ и земеделските имоти, възстановени по ЗСПЗЗ. След което е изчислил размера на запазената и разполагаемата част е счел, че имотът следва да бъде върнат в наследствената маса и е осъдил ищците да заплатят разликата в разполагаемите части на касаторите. Този извод е правилен само досежно 1/2 идеална част от имота. Образуването на наследствената маса е необходимо само тогава, когато е завещано или подарено определено имущество, за да се определи чистият актив, тъй като само от този актив могат да се облагодетелствуват заветниците или надарените. Правилно е образувана масата на наследственото имущество, което се изразява в два лични на наследодателя ниви и в идеални части от други такива. Към стойността им към датата на откриване на наследство е прибавена э идеална част от дареният имот във вида, който е съществувал към момента на подаряването и по стойност към 2001 г. когато е открито наследството на общия наследодател. Само тази част е негово наследствено имущество. Другата 1/2 ид. ч. би била собственост на неговата съпруга, тъй като съпрузите са го притежавали в СИО, която след смъртта на единият съпруг се е трансформирала в дялова съсобственост при равни дялове. Правилно при определяне размера на запазените части на ответниците - ищци е било взето предвид запазеното право на ползване на всяка една от тях, което е учредено с н. а. № 155 от 1984 г. При образуването на наследствената маса и при определянето на запазените части въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика. При събраните доказателства въззивният съд правилно е определил запазените и разполагаеми части. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила, като е назначена експертиза за определяне актуалната пазарна цена на земеделските земи, защото според чл. 31 ЗН масата на наследството, от която се изчисляват запазените и разполагаеми части, накърнени със завет или с дарение, се определя не към момента на намалението, а към момента на откриване на наследството. Изводите на съда коректно и съответно са отразени и в диспозитива. Неправилно обаче е постановено връщането на целия подарен имот в наследствената маса. Направеното дарение от наследодателя Х. Н. Н. касае само 1/2 идеална част, тъй като имота е притежаван в имуществена общност. Другата 1/2 идеална част е била притежавана в СИО с него от съпругата му Д. Х. Н. и за тази част дарението следва да запази своята сила, тъй като не представлява част от притежаваното от наследодателя имущество. По отношение на тази част конститутивното решение следва да се отмени и иска да бъде отхвърлен. По тези съображения, ВКС, състав на Първо г. о.