Определение № 102 от 06.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2010 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. С решение № 116/13.07.2011 г. по гр.дело № 1067/2010 г. на ВКС II г.о. е оставена без уважение молба вх. № 16800/06.07.2010 г., подадена от ответника Д. П. П. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 767/29.05.2009 г. по в. гр. дело № 40/2008 г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 3280/27.11.2008 г. по гр.дело № 4459/2007 г. на Варненския районен съд на осн.чл.303,ал.1,т.1 ГПК. По делото е постъпила молба от ответниците по молбата за отмяна на влязло в сила решение, чрез адв.К. К. за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази молба Д. П. П. е изразил становище в писмен отговор за неоснователност на молбата и за приложение разпоредбите на чл. 78, ал. 5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на ответниците по молбата за отмяна С. И. В. и С. К. Б. е допустимо – подадено е в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е основателно по следните съображения: По подадената от Д. П. П. от [населено място] молба за отмяна на влязло в сила решение № 767/29.05.2009 г. по в. гр. дело № 40/2008 г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 3280/27.11.2008 г. по гр.дело № 4459/2007 г. на Варненския районен съд на осн.чл.303,ал.1,т.1 ГПК е постановено решение № 116/13.07.2011 г. по гр.дело № 1067/2010 г. на ВКС II г.о. Със същото не са присъдени разноски по делото в полза на ответниците по молбата за отмяна. В производството по отмяна на влязло в сила решение по настоящото дело всички ответници по молбата за отмяна са упълномощили адвокат К. И. К. за процесуално представителство. Видно от приложените по делото писмени доказателства същият е представил мотивирано становище по молбата за отмяна, както и се е явявал на проведените съдебни заседания на 17.02.2011 г. и на 07.04.2012 г. Приложени са адвокатски пълномощни и договори за правна помощ, от които се установява, че само ответниците по молбата С. К. Б. и С. И. В. са направили разноски за адвокатско възнаграждение. Първата е заплатила 500 лв. за адвокатско възнаграждение на 02.02.2011 г., видно от приложения договор за правна помощ на стр.83 по делото, а С. В. е заплатил за адвокатско възнаграждение сумата 400 лв. на 05.04.2011 г. – договор за правна помощ на стр. 111. Процесуалният представител на ответниците по молбата адв.К.К. е поискал присъждане на разноски по делото в полза на ответниците по молбата за отмяна в писмената защита, представена на 17.02.2011 г., както и на проведеното съдебно заседание на 07.04.2011 г. В същото съдебно заседание молителят Д. П. е представляван от адв. Н.Н., който не е направил възражение по чл.78,ал.5 ГПК за присъждане на по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност. Като взема предвид изложеното съдът намира, че от представените доказателства разноски по настоящото дело са направени само от ответниците по молбата за отмяна С. К. Б. и С. И. В.. В полза на същите следва да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение както следва - на С. К. Б. в размер на сумата 500 лв. и на С. И. В. 400 лв. Искането на останалите молители за присъждане на разноски по делото следва да се остави без уважение, поради липса на данни за направени такива. Молбата на Д. П. за намаляване размера на разноските по чл.78,ал.5 ГПК е неоснователна, тъй като е заявена след приключване на устните състезания по делото. Това е крайният момент, в който страните могат да направят възражения за намаляване разноските за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по чл.78,ал.5 ГПК. Дори и да се приеме, че искането по чл.78,ал.5 ГПК е направено своевременно, то съдът преценява, че не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ответниците по молбата С.Б. и С.В. с оглед на фактическата и правна сложност на делото. С оглед на това съдът преценява, че не следва да се присъжда по-нисък размер на разноските за заплатеното адвокатско възнаграждение от посочените страни. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение на осн.чл.75,ал.3, вр.чл.81,вр.чл.248 ГПК