Определение № 28 от 11.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 284/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба вх. № 25100656/14.06.2021 г., подадена от Р. П. Г., за отмяна на решение № 199951 от 25.08.2017 г. по гр. д. № 67338/2015 г. на Софийски районен съд. В молбата се излага, че е налице основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК – открити са нови обстоятелства, които не са били известни при решаването на делото, а именно, че представените от ответницата С. Г. Д. 2 бр. споразумения (от 5.01.2007 г. и 1.05.2015 г.) и 1 бр. нотариално заверена декларация от 5.06.2015 г., са били подписани от брата на молителката Н. П. Г. под заплаха за здравето и живота му. Твърди се, че на 19.01.2021 г. Р. Г. разбрала от брат си, че на 4.06.2015 г. синът на С. Д. – Н. Г. Д., му се обадил и под заплаха за убийство, с цел набавяне на имотна облага за С. Д., го накарал да подпише горепосочените документи. Сочи се, че тези документи били решаващи за правния спор по гр. д. № 67338/2015 г. на СРС. След разговора с брат си, Р. Г. сезирала с жалба Софийска районна прокуратура за проверка на отправените към брат й заплахи. Към молбата е приложена жалба на Р. Г. до СРП вх. № 1574/26.01.2021 г., в която са изложени същите факти, като тези от молбата за отмяна. Постъпил е отговор от С. Г. Д., в който са изложени съображения за недопустимост на молбата, като просрочена и поради липса на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, както и за неоснователност на същата. Ответницата сочи, че прокурорската преписка е прекратена. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Пред СРС е образувано гр. д. № 67338/2015 г. по искова молба на Р. П. Г., с която срещу С. Г. Д. е предявен положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК – за установяване, че ищцата е придобила въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност имот с идентификатор ***, с площ от 785 кв. м, находящ се в [населено място],[жк], ул. „5-та“. По делото са представени от ответницата по иска две споразумения – от 5.01.2007 г. и 1.05.2015 г., съгласно които С. Д. е дала съгласието си на Н. Г. да обработва и поддържа част от собственото й място в[жк], ул. „5-та“, както и декларация с нотариална заверка на подписа от 5.06.2015 г., с която Н. Г. е заявил, че няма претенции към имот с идентификатор ***, който се ползва постоянно и е собственост на С. Д.. С решение № 199951 от 25.08.2017 г. по гр. д. № 67338/2015 г. Софийският районен съд е отхвърлил иска по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е приел, че в периода от 2002 г. до подаване на исковата молба Р. Г. и братята й са обработвали спорния имот въз основа на сключените от Н. Г. споразумения от 5.01.2007 г. и 1.05.2015 г., неоспорени по делото, поради което същите се явяват държатели, а не владелци на имота. Първоинстанционото решение е потвърдено с решение № 5851 от 1.08.2019 г. по гр. д. № 2074/2018 г. на Софийски градски съд, който е споделил изводите на СРС. С определение № 321 от 18.06.2020 г. по гр. д. № 685/2020 г. на ВКС въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че следва да остави без разглеждане молбата за отмяна и да прекрати производството по делото. Съображенията му за това са следните: В случая молителката се позовава на новоузнато от нея обстоятелство, съществувало при разглеждане на спора за собственост, но неизвестно й по това време. Отмяната по Глава двадесет и четвърта ГПК представлява средство за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо, както и на определения, имащи техните правни последици. Основанията, при които тя е приложима, са изчерпателно изброени в чл. 303 и чл. 304 ГПК. В същите разпоредби е уредено и кои лица са легитимирани да искат отмяна. Сроковете за подаване на молба за отмяна са уредени в чл. 305 ГПК, като депозирането на молбата след съответния срок я прави процесуално недопустима и има за последица нейното неразглеждане по същество. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. първо ГПК молбата за отмяна следва да бъде подадена в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство. В настоящия случай, съобразно наведените в молбата твърдения, Р. Г. е узнала за обстоятелството, че брат й е подписал под заплаха за убийство визираните по-горе документи, на 19.01.2021 г. Тъй като молбата за отмяна е депозирана в съда на 14.06.2021 г., същата се явява просрочена. Освен това молбата не е подкрепена с писмени доказателства, което я прави нередовна (т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС). За такова писмено доказателство не може да бъде приета жалбата на Р. Г. до СРП. Съдът следва да отбележи и че в случая на отмяна подлежи не първоинстанционното решение (каквото е искането на Г.), а това на Софийски градски съд. Съгласно ГПК (по аргумент от чл. 296, т. 2) и т. 13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, когато първоинстанционното решение е било обжалвано пред въззивния съд и е потвърдено от него, на отмяна подлежи въззивното решение. С. Д. има право на 800 лв. разноски за адвокат за настоящото производство. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,