Решение № 5109 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1069/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Кредирект“ ЕООД, срещу Решение № 5276/20.11.2025г. постановено по адм. дело №968/2025г. на Административен съд-Пазарджик (АС-Пазарджик). С касираното решение е отменен отказът на „Кредирект“ ЕООД – гр. София, в качеството му на администратор на лични данни, за предоставяне на достъп до лични данни по подаденото от Т. Т. А. заявление от 16.06.2025 г.; делото е върнато като преписка на „Кредирект“ ЕООД за ново произнасяне съобразно мотивите на съда, в 14-дневен срок; „Кредирект“ ЕООД е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основание съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Твърденията са, че със заявление от 16.06.2025г. са искани „копия от документи, в които се съдържат лични данни“, което искане се счита за неиндивидуализирано и преграждащо възможността за оценка на администратора на лични данни относно тяхната защита. Последствие пред съда искането е разширено до „договор за кредит, договор за цесия и други“. Предвид изложеното се твърди, че съдът се е произнесъл без да съобрази, че последното искане не е било разглеждано и не е било обект на произнасяне от администратора на лични данни. По същество се твърди, че администраторът на лични данни е изпълнил задължението си по чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679, като е предоставил на заявителя копие на личните данни, а останалите търсени документи като общи условия по договор за кредит, не съдържали такива. От последното прави извод за неправилно приложение на материалния закон от съда след като го е задължил да представи копие на документи, които не съдържат лични данни. Моли за отмяна на съдебното решение и отхвърляне на жалбата на Т. Т. А.. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касаторът се представлява от юрк. Вълканов. Ответникът - Т. Т. А. в писмена молба оспорва касационната жалба и моли за оставянето ѝ без уважение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация се представлява от адв. Мерджанов. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения. Решаващият съд от фактическа страна е установил следното: На 12.06.2025 г. Т. А., чрез пълномощника си – адв. Мерджанов, изпратила чрез Телепоща – Български пощи ЕАД заявление до „Кредирект“ ЕООД – гр. София, с искане за предоставяне на информация за обработваните лични данни - с каква цел, какви категории са тази данни, кои са получателите или категориите получатели, на които те се разкриват, както и да й бъде предоставено копие на всички носители на лични данни – договори, всички приложения и анекси към тях, стандартни европейски формуляри и др., които са обработени в периода 12.06.2020 г. - 12.06.2025 г. Заявлението било получено от дружеството на 16.06.2025 г. На 11.07.2025г. от „Кредирект“ ЕООД изпратили на посочената в искането ел. поща отговор, съдържащ информация относно обработваните лични данни и целите на обработката, правата на А. по чл. 15 от Регламент 2016/679, с приложение извадка от договор за потребителски кредит. В писмото е посочено, че извадката съответства на данните, които се обработват, останалата част от договора не съдържа лични данни, вкл. стандартният европейски формуляр. При така установеното от фактическа страна от правна страна съдът е приел, че в случая подаденото писмено заявление до администратора на лични данни - „Кредирект“ ЕООД, представлява заявление по см. на чл.37б, ал.1 и ал.2 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), с което субектът на данни е упражнил правата си по чл.15 - чл.22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни / Регламент /ЕС/ 2016/679, ОРЗД, Регламента/, и с цел гарантиране принципите за прозрачност и отчетност е необходимо администратора на лични данни да предостави копие на документите, носители на лични данни на заявителката, в това число и копия на сключените договори за парични заеми, анекси към тях и стандартен европейски формуляр. При извършената проверка по реда на чл.218 от АПК настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно. Налице са сочените от касатора касационни основания за отмяна – решението е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизвоствените правила, необосновано е, което има за резултат невъзможност да се извърши проверка за съответствието му с материалния закон. В конкретния казус съдът е бил сезиран от Т. А. с жалба срещу отказ на „Кредирект“ ЕООД, в качеството на администратор на лични данни, да предостави копие от сключен между страните договор за кредит, ведно с всички съпътстващи документи, с оглед проверка законността на обработка на личните данни, съгласно искане от 12.06.2025 г. изпратено чрез адвокат Мерджанов до „Кредирект“ ЕООД. Видно от доказателствата по делото цитираният отказ е обективиран в писмо, изпратено от електронен адрес DPO Credirect <dpo@credirect.bg> до електронен адрес [електронна поща], в което е посочено, че е от длъжностно лице по защита на данните – П. Л.. Писмото e подписано от издателя с електронен подпис. С Определение №3856 от 25.08.2025 г. съдът е конституирал като оспорваща Т. А. и ответник в съдебното производство – „Кредирект“ ЕООД. Производството по делото е приключило след едно проведено ОСЗ при така конституираните страни. По делото не е спорно, че „Кредирект“ ЕООД е администратор на лични данни по см. на чл. 4, т. 7 ОРЗД, чийто акт и по-конкретно отказът да се предоставят копия от документи е обжалван. Предвид изложеното от оспорващата в жалбата, че предмет на оспорване е изричен отказ на „Кредирект“ ЕООД, формиран като отговор – приложение към електронно съобщение изпратено до електронната поща на процесуалния представител на жалбоподателката, с искане за неговата отмяна, съдът е следвало да събере доказателства дали подписалото отговора от 11.07.2025 г. лице – П. Л., за която се сочи, че е длъжностно лице по защита на данните, има право да се произнася от името на администратора на лични данни, и съответно ако са и предоставени такива права, допустимо ли е длъжностното лице по защита на данните на администратора на лични данни да се произнася от негово име по направени искания по чл. 15-22 от Регламент /ЕС/ 2016/679. Отделно от това мотивите на съда се свеждат до препис на приетите за относими текстове от Регламент (ЕС) 2016/679 и ЗЗЛД, като липсва анализ на установените по делото факти и съотнасянето им към конкретните законови разпоредби. Съдът не е направил анализ на исканото от Т. А., вкл. дали отговорът от 11.07.2025г. изпълва изискванията на чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679 и защо се дължи предоставяне на исканите от заявителката копия на документи, във формата в която са поискани да бъдат предоставени. Мотивите на съдебния акт са писмените аргументи и правни съображения, изложени от съда, които обясняват как е достигнал до крайното си решение (диспозитив). Липсата на мотиви, респ. излагането на бланкетни такива води до необоснованост на съдебното решение и препятства възможността за проверка на съдебния акт. Предвид изложеното обжалваното решение на АС-Пазарджик следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след като събере доказателства относно упълномощаването на длъжностното лице подписало оспорвания отговор, разгледа акта, предмет на оспорване за законосъобразност по реда на чл.168, ал.1 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение