Определение № 2866 от 16.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 396/2026 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал.5 ГПК. С молба с вх. № 18578/04.09.2026г. касаторът „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД е поискал във връзка с постановеното от ВКС определение по делото №1420/21.05.2026г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 510/23.04.2025г. по в.гр.д. № 2109/2023г. на Софийски апелативен съд, да бъде освободена внесената от него гаранция в размер на сумата от 80 000 лв. и да му бъде преведена по посочената от него банкова сметка. Молителят поддържа, че дължимите суми били изцяло изплатени, като прилага към искането си платежните документи. Ответниците по касационното производство са получили препис от молбата чрез адв. М., като не изразяват становище по искането. ВКС, ТК, състав на Първо търговско отделение като обсъди доводите на страните и материалите по делото във връзка с молбата, намира следното: С определение № 1445 от 13.05.2025 г. по ч.т.д.№ 919/ 2025 г. на ВКС, 1 т.о. е спряно изпълнението на въззивно решение №510/ 23.04.2025г. по т.д. № 2109/ 2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 50/ 02.05.2023 г. по т.д. № 124/ 2021 г. на Окръжен съд – София в частта му, с която ЗАД „Армеец“ е осъдено да заплати на всеки от ищците К. Г. Х. и Н. П. Х., последният починал в хода на производството, с конституирани наследници по закон К. Г. Х. – съпруга, Г. Н. П. – дъщеря и К. Ч. Х. – внучка, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син Ч. Н. Х., настъпила в резултат на ПТП от 18.01.2020г., причинено по вина на водача на застраховано при ответното дружество МПС, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – над размера от 110 000,00 лв. и до присъдените 150 000,00 лв. С определение на ВКС № 1420/21.05.2026г. по к.т.д. № 396/2026г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 510/ 23.04.2025 г. по т.д. № 2109/ 2023г., постановено от Софийски апелативен съд в обжалваната му гореописана част. Настоящият съдебен състав намира молбата за допустима и основателна. Искането за освобождаване на паричната гаранция е подадено преди да изтече законоустановения едногодишен срок по чл. 82 ГПК. Въззивното решение не е допуснато до касация с определение на ВКС, постановено на 21.05.2026г., а искането за връщане на гаранцията е депозирано на 04.09.2026г. Предназначението на паричната гаранция, така както е разяснено в т. 3 на Тълкувателно решение 6/23.10.2015 г. по тълк.д. 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, е удовлетворяване на признатото с решението парично притезание, респ. обезщетяване на вредите, когато касационното обжалване не бъде допуснато и/или обжалваното въззивно решение бъде оставено в сила. В случая, видно от представените с молбата и неоспорени от ответниците по касация платежни нареждания и удостоверения за банкови сметки, на ищцата К. Г. Х. и на наследниците по закон на починалия в хода на производството първоначален ищец Н. П. Х., са изплатени сумите, за които е било обжалвано въззивното решение и спряно производството. Съгласно платежно нареждане от 13.08.2026 г., в полза на К. Г. Х., по сметка на Адвокатско дружество „К. И. и Я. Н.“, съгласно приложено пълномощно, е изплатена сума в размер общо на 34 347,88 евро, включваща 20 451,68 евро (40 000,00 лв.) - главница и законна лихва, и на същата дата, по банкови сметки на всеки от тримата наследници на Н. П. Х., са заплатени суми от по 11 504,26 евро. Ответниците по касационното производство не са заявили възражения, нито претенции за обезщетение за вреди спрямо внесената като гаранция сума. С оглед изпълнението на влязлото в сила осъдително въззивно решение е отпаднало основанието за задържане на внесеното по сметката на ВКС обезпечение. Предвид горното внесената гаранция следва да се освободи и преведе на молителя по посочената от него банкова сметка. Воден от горните съображения, ВКС, състав на Първо т.о.