Решение № 1990 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2013 г.

Решение № 1990 от 12.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6190/2013 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Пламен Димитров Дингилев, от с. Строево, общ. Марица, обл. Пловдив, против Решение № 520 от 06.03.2013 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 3425 по описа за 2011 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт /РА/ № 091102194/28.07.2011 г., на орган по приходите в ТД на НАП - Пловдив, ИРМ Кърджали, потвърден с Решенние № 1143/24.11.2011 г. на заместник директора на Динрекнция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, в обжалваната му част относно установени на жалбоподателя публични задължения както следва: данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. в размер на 1 195,85 лева, ведно с прилежаща лихва за забава в размер на 636,57 лева, данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 5 132,49 лева, ведно с прилежащата лихва за забава в размер на 2 013,62 лева и данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 38 477,22 лева, ведно с прилежащите лихви за забава в размер на 9 292,50 лева. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: = липса на мотиви по съществото на спора, неправилни фактически и правни изводи относно наличието на основание за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Не бил обсъден характерът на "укритите" доходи, за да се направи извод за липса на деклариране; =с влязъл в сила РА от 10.06.2009 г. на "Братя Дингилеви" ООД било признато, че дадените от ревизираното лице парични средства на заем на това дружество били с доказан произход; С РА от 14.07.2010 г. на Иванка Дингилева е прието, че дадените на заем на ревизираното лице парични средства са с недоказан произход и са обложени, като облагането им с процесния РА е повторно и затова недопустимо. =признатите разходи за електроенергия за 2006, 2007 и 2008 г. съответно в размер на 4 801,04 лв., 6 877,69 лв. и 3 757,28 лв. всъщност не са извършени от ревизираното лице, защото макар електрическата партида да е на негово име имотът е даден под наем на "Братя Дингилеви" ООД, което на отделен електромер е направило разходите. =необосновано съдът не приел за доказано даването на парични средства на заем от физически лица, които били декларирали въпросните суми по реда на чл. 50, ал. 1 ЗДДФЛ и от такива на пенсионна възраст, които са могли да спестят посочените суми. Изцяло необосновани били фактическите констатации относно невъзможността на Тодор Русинов да даде процесната сума на заем при дългогодишната му практика като земеделски производител. Иска се отмяна на решението и на РА, със законните последици. Ответникът по жалбата - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. Галя Димитрова, я оспорва по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество неоснователна поради следното: Всички направени в касационната жалба оплаквания са били направени и пред първоинстанционния съд като доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и на тях административният съд е отговорил, изяснявайки детайлно фактическата страна на спора, без да е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, като въз основа на обосновани фактически констатации е направил законосъобразни правни изводи. Не е оправдано касационното оплакване за недоказани предпоставки по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. от този кодекс. Неопровергани са били констатациите на ревизионния акт, че извършените от ревизираното лице в ревизираните периоди разходи и по-специално финансирането на "Братя Дингилеви" ООД сумата в размер на 573 500 лева., внесена от ревизираното лице по касов път в дружеството, многократно надвишават доказаните от него доходи, което изпълнява хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, като процесуално основание за извършване на ревизията по особен ред. Относно посочените обстоятелства и правни изводи административният съд е изложил и пространни мотиви, които се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че ревизионните актове на "Братя Дингилеви" ООД и на Иванка Дингилева, съдържащи констатации, относими към процесните данъчни периоди, не са обсъдени и взети предвид от първоинстанционния съд. Действително, с РА от 10.06.2009 г. на дружеството е прието, че г-н Пламен Дингилев е внесъл парични средства в касата на дружеството през 2006, 2007 и 2008 г., което е безспорно обстоятелство и в процесното ревизионно производство. В този смисъл, от гледна точка на данъчното облагане на дружеството, въпросните средства /при положение че е установена и фактическата им наличност/ са с установен произход, поради което на ревизираното дружество не са коригирани финансовите резултати за ревизираните периоди. В ревизионния доклад към посочения ревизионен акт липсват изрични констатации на органите по приходите, че посочените там физически лица са дали на заем парични суми на г-н Дингилев, който ги е внесъл в дружеството. Описани са само резултати от проверките на тези лица и потвърждаването, от тяхна страна на дадени суми на заем. Това именно отличава случая от този по адм. д. № 4010/2010 г. на ВАС, където на стр. 3 от мотивите на Решение № 9806 от 13.07.2010 г. изрично е посочено, че в мотивите на обсъждания там ревизионен акт на дружеството е прието, че физическото лице, едноличен собственик на капитала, е получило парични средства назаем от други физически лица. Що се отнася до констатациите на РА на Иванка Дингилева, с него се установяват данъчни задължения по реда на чл. 122 и сл. ДОПК на г-жа Дингилева поради наличие на превишение на извършените от нея разходи над доказаните приходи, което не е доказателство за даване на заем на парични суми на г-н Дингилев, още повече, че както е посочил и първоинстанционният съд в мотивите си в самия РА на г-жа Дингилева има констатации, че същите физически лица, обсъждани като заемодатели и в настоящото производство не са били в състояние да й дадат въпросните суми назаем. Не се оправдава касационното оплакване за необоснованост на фактическите изводи на съда относно невъзможността на посочените в РД и РА физически лица да дадат парични заеми на РЛ като оправдание за извършените от него разходи. Става дума за възможностите на заемодателите да предоставят на РЛ заеми в общ размер на 415 000 лева през 2006 г., 2007 г. и 2008 г., като направените фактически изводи от първоинстанционния съд са логични и изцяло съответстват на събраните доказателства, поради което не следва и да се повтарят. С право съдът е взел предвид, че декларирането в ГДД за 2009 г. на получените и предоставени в заем парични средства е извършено след възлагане на първоначалното ревизионно производство и след извършване на проверката на брата на ревизираното лице, поради което може да се приеме, че действието по деклариране е предприето за нуждите на ревизионното производство и производството по административно и съдебно обжалване на ревизионния акт. Косвено доказателство за това, че заетите средства са само защитна теза на ревизираното лице е посочената от първоинстанционния съд липса на деклариране от страна на РЛ на остатъците по получените от него заеми през предходните пет години, ако те надхвърлят сумата от 40 000 лева., съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1, т. 5, б."в" от ЗДДФЛ. Неоснователно е и оплакването, че признатите разходи за електроенергия за 2006, 2007 и 2008 г., съответно в размер на 4 801,04 лв., 6 877,69 лв. и 3 757,28 лв., всъщност, не са извършени от ревизираното лице, защото макар електрическата партида да е на негово име, имотът е даден под наем на "Братя Дингилеви" ООД, което на отделен електромер е направило разходите. Посочените твърдения, за които, с оглед на последиците им, тежест на доказване носи ревизираното лице, не са били доказани в първоинстанционния процес, където жалбоподателят е проявил пълна процесуална пасивност. По изложените съображения, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Юрисконсултско възнаграждение на ответника не следва да се присъжда поради присъждането му с първоинстанционното решение в размера по чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, върховният административен съд, състав на осмо отделение