Решение № 6449 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16450/2010 г.

Решение № 6449 от 10.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16450/2010 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Божура Илиева Рашева от гр. София против решение № 719 от 14.10.2010 г., постановено по адм. дело № 555/2010 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № ЛС-01-887/25.06.2010 г. на кмета на община Самоков. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. З от АПК. Сочи се, че с протокол от 23.02.2010 г., одобрен от началника на ОСЗ Самоков, е извършено анкетиране, като са определени за предоставяне три конкретно индивидуализирани имоти в землището на с. Ярлово. Този протокол според касатора обвързва ОСЗ да отправи мотивирано искане по смисъла на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ до кмета на общината именно за така определените имоти. В настоящия случай мотивираното искане се отнася до други, различни от посочените в протокола имоти, т. е. същото не съответства на протокола и в този смисъл не е мотивирано. В нарушение на законовите изисквания кметът на общината се е произнесъл по немотивирано искане, което обуславя и незаконосъобразността на издадената от него заповед. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което съдът да отмени оспорената заповед. Ответникът - кметът на община Самоков, чрез процесуален представител юрк. Ангелова, представя писмен отговор на касационната жалба, с който взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Божура Рашева против заповед № ЛС-01-887/25.06.2010 г. на кмета на община Самоков, с която на основание чл. 19, ал. 4, т. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е наредено да й се предоставят за възстановяване следните общински недвижими имоти: имот № 281059 с площ 1. 773 дка, ливада, седма категория, в м. "Широко поле", имот № 145017 с площ 4. 501 дка, нива, девета категория, в м. "Папре" и имот № 047002 с площ 2.001 дка, ливада, десета категория, в м. "Егреко", всичките находящи се в землището на с. Ярлово. Оплакванията на жалбоподателката са били, че заповедта не е съобразена с проведеното анкетиране, при което са определени конкретни земеделски земи по площ, категории, местности и начин на трайно ползване. От данните по делото съдът е установил, че жалбоподателката е представила в ОСЗ Самоков съдебно решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в изпълнение на което ОСЗ се е произнесла с протокол № 1041 Я/09.07.2009 г., с който е признала и определила за възстановяване правото на собственост с план за земеразделяне върху 41 броя ниви и ливади, индивидуализирани по местност и площ, общо в размер на 8. 275 дка. Съдът е установил също така, че към момента на произнасяне на ОСЗ планът за земеразделяне за землището на с. Ярлово вече е бил влязъл в сила, поради което се е пристъпило към процедура по чл. 45д - 45ж от ППЗСПЗЗ за предоставяне на жалбоподателката на земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ - стопанисвани и управлявани от общината. Тъй като признатите й за възстановяване земи са много на брой и с малки размери, ОСЗ ги е окрупнила в 3 имота, индивидуализирани по местонахождение и площ съгласно проведено анкетиране. В оспорената заповед кметът на общината е предоставил за възстановяване други три имота в съответствие с мотивираното предложение на началника на ОСЗ Самоков. При така установените факти съдът е констатирал, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 5 от ЗСПЗЗ, като е счел за несъществено допуснатото нарушение при посочване на едно от правните основания за издаването й. Приел е, че в хипотезата на чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ правомощията на кмета на общината са да прецени дали искането на ОСЗ е мотивирано, дали са приложени скици-проекти за конкретните имоти и дали се касае за земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Ако посочените условия са налице, кметът е длъжен да издаде заповед за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по чл. 19, ал. 4 от ЗСПЗЗ, която може да има за предмет единствено имоти, посочени в мотивираното искане на ОСЗ. Заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата, като неоснователна. Обжалваното решение е неправилно. Същото е постановено в нарушение на приложимия материален закон и е необосновано. Предоставянето на земи по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в случаите по чл. 19, ал. 4, т. 1-3 от ЗСПЗЗ (в отменената редакция от ДВ, бр. 10/2009 г.) се извършва по реда на чл. 45д-45ж от ППЗСПЗЗ. Процедурата включва издаване на решение от ОСЗ за признаване на правото на възстановяване на собствеността (чл. 45д, ал. 4), установяване на границите на имотите по смисъла на чл. 45е, ал. З, представяне на мотивирано искане от ОСЗ до кмета на общината (чл. 45ж, ал. 1), издаване на заповед от кмета на общината по чл. 45ж, ал. 2 за предоставяне на имотите и решение на ОСЗ за възстановяване на правото на собственост - чл. 45ж, ал. 3. Всеки един етап от процедурата приключва с издаване на акт от съответния орган. Спорният по делото въпрос е дали кметът на общината е обвързан изцяло от мотивираното искане на ОСЗ и следва да се произнесе със заповед според съдържанието на това искане. Разпоредбата на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ поставя като условие "мотивираност" на искането. За да е мотивирано искането по смисъла на чл. 45ж, ал. 1, то следва да съответства на проведеното анкетиране, при което са установени границите на имотите. Отправянето на искане за имоти, различни от анкетираните, съставлява нарушение на разписаната процедура по чл. 45д-45ж от ППЗСПЗЗ, тъй като на практика обезсмисля проведеното анкетиране. В случая кметът на община Самоков не е бил сезирай с "мотивирано" искане и на това основание е следвало да откаже издаването на заповед по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Заповедта му противоречи на изискването на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за мотивираност на искането, с което е сезиран и по отношение на което не е извършил преценка. При правилно установена фактическа обстановка, но без да анализира в цялост приложимата нормативна уредба, административният съд е достигнал до необоснован извод за законосъобразност на заповедта. Решението му е постановено и в нарушение на приложимия материален закон - ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, което налага неговата отмяна. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна и съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отмени заповед № ЛС-01-887/25.06.2010 г. на кмета на община Самоков и върне преписката на Общинска служба по земеделие Самоков за изготвяне на ново мотивирано предложение съобразно резултатите от проведеното анкетиране, отразени в Протокол от 23.02.2010 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение