Определение № 12565 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11695/2025 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от АПК във вр. с чл.213а, ал.1 от АПК. Образувано е по частна жалба вх. №6730/25.11.2025г. по описа на АС-Плевен, предявена от ФК“Ювентус - 95“ със седалище с.Малчика, община Левски срещу Разпореждане / неправилно именувано в частната жалба „определение“/ № 3343 от 04.11.2025 г. по адм. д. № 612/2025г. по описа на Административен съд – Плевен. Частният жалбоподател оспорва обжалвания от него съдебен акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 3343 от 04.11.2025 г. по адм. д. № 612/2025 г. по описа на АС-Плевен съдът е върнал на ФК „Ювентус -95“ –с.Малчика предявената от него частна жалба вх.№ 5809/10.10.2025г. срещу Определение № 2751/03.09.2025г., постановено по същото дело, с което е оставена без разглеждане жалбата на сдружението срещу Решение № 306/07.07.2025г. на Общински съвет- Левски и производството по адм.д. № 612/2025г./АС-Плевен е прекратено. За да постанови своя съдебен акт, АС- Плевен е приел следното: Със свое разпореждане № 3102/10.10.2025г. в производство по чл.213а, ал.1 от АПК съдът е оставил без движение предявената от ФК“ Ювентус -95“ –с. Малчика частна жалба срещу прекратителното Определение № 2751/03.09.2025г. по адм.д. №612/2025г./АС-Плевен с указание в 7-дневен срок от съобщаване на разпореждането частният жалбоподател да отстрани следните констатирани нередовности на частната жалба, а именно :1. Да представи квитанция за внесена ДТ в размер на 150 лв; 2. Да представи жалбата, приподписана от адвокат с приложено адвокатско пълномощно; 3. Да посочи точно и мотивирано конкретните пороци на определението, съставляващи основание за оспорването му и 4. Да представи доказателства за подаване на жалбата в преклузивния 7-дневен срок, предвид подробно изложени от съда констатации за невъзможност на база наличните доказателства това да се установи еднозначно поради нечетливост на пощенското клеймо и неяснота в коя ПС е положено, както и несъответствието на възможните дати по пощенските клейма с посоченото в жалбата датиране на същата. Доколкото, видно от постъпила в деловодството на АС-Плевен молба от 03.11.2025г., изходяща от ФК „Ювентус-95“- с.Малчика, и приложените към нея доказателства, са отстранени само част от констатираните с връченото на частния жалбоподател разпореждане за оставяне на частната му жалба без движение, но неотстранена остава друга част от тях, а именно: не са посочени конкретните пороци на обжалваното определение и, най-вече, не са представени изисканите от съда доказателства, удостоверяващи подаване на жалба вх. № 5809/10.10.2025г. срещу Определение № 2751/03.09.2025г. в срок, АС-Плевен с обжалваното в настоящото производство разпореждане и на основание чл.213а, ал.1, изр. последно от АПК е върнал частна жалба вх. № 5809/10.10.2025г. срещу Определение № 2751/03.09.2025г. по адм.д. № 612/2025г. по описа на АС-Плевен на подателя й с произтичащите от това правни последици. Разпореждането на АС-Плевен е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е приложил разпоредбата на чл.213а, ал.1 от АПК – съдията- докладчик в първоинстанционния съд е констатирал наличие на нередовности на частната жалба и е оставил същата без движение, като е дал на жалбоподателя 7-дневен срок за отстраняването им с изричното предупреждение за последиците от неизпълнение на дадените от съда указания. В посочения от съда 7-дневен срок жалбоподателят не е отстранил съществена част от констатираните нередовности на жалбата, сред които най-съществена се явява непредставяне на доказателства за срочността на частната жалба, поради което обосновано АС- Плевен е приел наличието на основание за връщане на частната жалба по чл.213а, ал.1 от АПК. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд – Плевен, изложени в мотивите на обжалваното разпореждане, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК във вр. с чл.236 от АПК. По горните съображения частната жалба е неоснователна. Обжалваното с нея разпореждане, като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.213а, ал.7 вр. чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение