Определение № 190 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. В. Й. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. С. Д., против въззивното решение № 4005 от 31 май 2012 г., постановено по гр.д. № 3840 по описа на Софийския градски съд за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1022 от 3 февруари 2012 г., постановено по гр.д. № 37027 по описа на районния съд в гр. София за 2011 г. за отхвърляне на предявения от Д. Й. против Л. П. И., В. Д. Й. и Н. Д. Й. – всички от [населено място], иск за осъждане на ответниците да освободят и предадат държането на недвижим имот. К. съд в настоящия си състав приема, че следва да спре производството по делото до постановяването на решение по тълкувателно дело № 6/2012 г., ОСГТК, защото отговорът на поставения от касатора трети правен въпрос, касаещ произнасяне/непроизнасяне по поискани от ищеца разноски, е зависим по отношение на изискванията спрямо жалбата срещу въззивния акт от отговора на въпроса за това по кой ред се обжалват определенията на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта му за разноските – по реда на чл. 274, ал. 2 или на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Ето защо и при условията на чл. 292 ГПК, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС