Определение № 136 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2200/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Рила Комерс“ ООД, представлявано от управителя Г. К., против разпореждане от 11.03.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 3126 по описа за 2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната, подадената от дружеството частна касационна жалба вх. № 896/17.01.2022 г. против постановеното по същото дело определение № 3098 от 24.11.2021 г., като просрочена. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по чл. 274, ал. 2 ГПК, и разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното разпореждане съдът е констатирал, че препис от обжалвания акт е връчен на управителя на „Рила Комерс“ ООД на 07.01.2022 г. и срокът за обжалване е изтекъл на 14.01.2022 г. (когато в срок е изпратен жалба вх. № 855 от 17.01.2022 г.). Посочил е, че липсват данни частната касационна жалба вх. № 896/17.01.2022 г. да е подадена по пощата и същата се явява просрочена. В компетентността на въззивния съд е да прецени дали жалбата е подадена в срок В хипотеза, когато в срока е подадена жалба срещу част от постановения атакуван акт, а с допълнителна жалба се разширява предмета на обжалване и за друга част от атакувания съдебен акт, въззивният съд следва да прецени и доколко допълнителната жалба е постъпила в срока за обжалване. Когато обаче с подадена в срок жалба се атакува целият съдебен акт, то подадената след срока допълнителна жалба не подлежи на връщане от администриращия съд, доколкото вече е настъпил суспензивния ефект на подадената в срок жалба и допълнителната жалба не разширява предмета на обжалване, а съответно не се ползва със суспензивен ефект. В тази хипотеза преценката дали подлежат на разглеждане заявените в допълнителната жалба основания за порочност на атакувания съдебен акт е от компетентността на съда, който следва да разгледа жалбата, а не на администриращия съд. В случая жалба вх. № 855 от 17.01.2022 г. е породила суспензивен ефект спрямо атакуваното с нея определение № 3098 от 24.11.2021 г. по ч. гр. д. 3126/2021 г. на Софийски апелативен съд. С допълнителната жалба вх. № 896/17.01.2022 г. не се разширява предмета на обжалване, поради което Софийски апелативен съд не е следва да преценява отделно нейната допустимост като самостоятелна жалба, а да я администрира заедно с вече подадената частна касационна жалба. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение