Определение № 506 от 05.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1451/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено определение № 5319/ 20.11.2024 г., в сила от датата на постановяването му, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 439 от 12.12.2023 г. по гр.д.№ 435/ 2023 г., с което по предявения от Д. Г. Я. и М. Г. Х. против Х. Г. Я. иск, квалифициран по чл.19 ал.3 ЗЗД, е обявен за окончателен предварителен договор за покупко–продажба на недвижим имот, сключен на 10.12.2019 г., с който Х. Г. Я. се задължава да продаде на Д. Г. Я. и М. Г. Х. 1/9 идеална част от поземлен имот, съставляващ УПИ *-* в кв.* по плана на гр.П. с площ от 306 кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда с площ от 87 кв.м., при условие, че в двуседмичен срок от влизане на решението в сила Д. Г. Я. и М. Г. Х. заплатят на Х. Г. Я. остатъка от продажната цена в размер на 500 лева. С определението Х. Г. Я. е осъден да заплати на Д. Г. Я. и М. Г. Х. 2 000 лв /две хиляди лева/ разноски по касационното производство. Ответникът Х. Г. Я., чрез процесуалния представител адвокат П. С., е поискал изменение на така постановеното определение в частта за разноските. Твърди, че разноските на ищците по касационното производство съставляват адвокатско възнаграждение, което е прекомерно, доколкото защитата им се изчерпвала с подаване на отговор срещу касационната жалба. Освен това поддържа, че на М. Х. въобще не следвало да се присъждат разноски, тъй като нямало доказателства тя да е плащала такива. Ответните страни Д. Г. Я. и М. Г. Х. не вземат становище по искането. Съдът намира молбата за допустима, но разгледана по същество – за неоснователна. Видно от приложения на л.76 от делото договор за правна защита и съдействие № 090295/ 08.04.2024 г., същият е сключен между М. Г. Х. и Д. Г. Я., от една страна, и адвокат П. А. Т., от друга. В договора е удостоверено, че адвокат Т. ще оказва на възложителите правна защита и съдействие по делото пред ВКС при уговорено възнаграждение 2 000 лв, платимо по банкова сметка. На л.80 от делото е представено извлечение от банкова сметка на адвокат Т., видно от което на 08.04.2024 г. Д. Я. е превел по сметката сумата 2 000 лв с основание „Правна защита пред ВКС Д. Я. и М. Х.“. Видно от изложеното, М. Х. е страна по договора и задължено да плати възнаграждението лице наред с Д. Я.. Обстоятелството, че банковия превод е извършен само от последния, не лишава М. Х. от право на разноски – въпрос на вътрешни отношения между ищците е тяхното разпределяне помежду им. Неоснователно е и възражението за прекомерност на платеното възнаграждение. Вярно е, че защитата на ищците в касационното производство се изчерпва с подаване на отговор срещу касационната жалба, но делото не е с ниска фактическа и правна сложност. Показателен в това отношение е фактът, че касационната жалба е на 22 страници с множество фактически и правни доводи. Поради това съдът не намира основание да измени постановеното определение в частта за разноските и