Определение № 2983 от 18.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 707/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 17401 от 14.10. 2024г., подадена от „Транскомерс - АСС“ ЕООД, [населено място], чрез процесуалния му представител - адв. Б. В., с искане за освобождаване на внесената по сметка на ВКС сума в размер на 27 128.92 лв., служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, за спиране изпълнението на въззивно решение № 106 от 01.12.2023 г. по в. т. д. № 187/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, в обжалваната от „Транскомерс - АСС“ ЕООД част, и възстановяване на сумата по сочена от молителя банкова сметка. Твърди се, че с оглед постановеното определение № 1937 от 09.07.2024 г. по т. д. № 707/2024 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, последното е вляло в сила. Със заявлението се представя документ в удостоверяване на твърдението, че молителят е заплатил на „Копи груп“ ООД всички дължими по делото суми, поради което са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на ищеца „Копи груп“ ООД и на привлеченото трето лице - помагач „ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, които в законоустановения срок не изразяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на I т. о., след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: С определение № 111 от 16.01.2024 г. по ч. т. д. № 92/2024 г., постановено от състав на II т. о. на ВКС, при внесено от „Транскомерс - АСС“ ЕООД обезпечение в размер на 27 128.92 лв., е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 106 от 01.12.2023 г. по в. гр. д. № 187/2023 г. на Апелативен съд – Бургас, в частта, с която след отмяна на решение № 6 от 08.02.2023 по т. д. № 74/2021 г. на Окръжен съд Сливен, поправено с решение № 91 от 19.05.2023 г., постановено по същото дело, е уважен предявеният от „Копи груп“ ООД на основание чл. 17, т. 1 вр. чл. 27, т. 1 CMR иск срещу „Транскомерс – АСС“ ЕООД за сумата от 26 470.83 лв., представляваща обезщетение за вреди, причинени при извършването на международен автомобилен превоз на офис техника, натоварена в [населено място], Германия, доставена в [населено място], България, ведно с мораторна лихва в размер на 658.09 лв., дължима за периода от 05.05.2021 г. до 03.11.2021 г., както и лихва в размер на 5% годишно, считано от завеждането на делото на 05.11.2021 г. до окончателното изплащане. Съгласно представено от счетоводството на ВКС удостоверение от 01.10.2024 г., сумата от 27 128.92 лв. е налична по сметката за обезпечения на ВКС. С определение № 1937 от 09.07.2024 г. по т. д. № 707/2024 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 01.12.2023 г. по в. гр. д. № 187/2023 г. на Апелативен съд – Бургас. С настоящата молба е представено преводно нареждане на кредитен превод от 12.07.2024г. за сумата 36 626.30лв. с наредител „Транскомерс - АСС“ ЕООД и получател „Копи груп“ ООД с основание за плащане решение от 01.12.2023г. по въззивно гр.д. № 187/2023г. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че молбата се явява основателна. Чрез представеното преводно нареждане се установява плащане на посочено като дължимо задължение по делото, по което е образувано въззивното производство по спора, което надвишава внесената като обезпечение сума по 282, ал. 2, т. 1 ГПК. Тези обстоятелства не са оспорени от взискателя „Копи груп“ ООД. Внесената гаранция е изпълнила ролята си да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало. Молбата е депозирана в срока по чл.82 ГПК с оглед датата на постановяване на определението по чл.288 ГПК по настоящото дело. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на I-во т. о.