Определение № 9701 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8768/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на М. А. М. от [населено място] против Определение № 18019/12.05.26г по адм.дело № 1586/26г по описа на Административен съд- София-град, с което е оставена без разглеждане нейна жалба от 29.01.26г против Писмо/посочено в жалбата като „Решение“/ № 0023-5357/20.06.25г на Изпълнителен Директор на Агенция за хора с увреждания и се прекратява производството по делото, връща се и нейна частна жалба от 25.03.26г против Разпореждане № 8347/02.03.26г за оставяне на жалбата й без движение. В частната жалба се сочи, че с обжалваното Писмо/посочено в жалбата й като „Решение“/, тя е уведомена за определения от комисията брой точки на проекта й и размера на одобрената финансова помощ. Жалбоподателката е ощетена с 8 664лева и търси правата си по съдебен ред. Ответникът Изпълнителен Директор на Агенция за хора с увреждания депозира становище за неоснователност на частната жалба и моли за отхвърлянето й. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира частната жалба за допустима /чл. 236 вр. чл. 215 от АПК/, по следните съображения: частната жалба е депозирана в 7-мо дневния срок по чл.230 от АПК; депозирана е от лице, участвало в съдебното производство пред първоинстанционния съд и за което Определението е неблагоприятно /чл.236 вр. чл. 210 ал.1 от АПК/; депозирана е срещу съдебен акт, подлежащ на оспорване с частна жалба съгласно чл. 213а ал.7 вр. чл. 229 ал.1 от АПК; депозирана е пред надлежния съд /чл. 236 вр. чл. 211 ал.1 от АПК/. За да се произнесе по същество на частната жалба, Върховният административен съд – състав на шесто отделение, взе предвид следните установени факти: Производството по дело № 1586/26г на Административен съд- София-град е образувано по жалба от 29.01.26г на М. против „Решение № 0023-5357/20.06.25г на АХУ“, с което се намалява размера на предоставената й безвъзмездна финансова помощ с 8 664лева. Моли се за отмяна на Решението и връщането на преписката за ново разглеждане от органа. Към жалбата е приложено Писмо № 0023-5357/20.06.25г на ИД на АХУ, с което я уведомява, че: окончателното класиране е утвърдено със Заповед № 0025-16/17.06.25г на ИД на АХУ; нейният проект с вх.№ 0023-3598/22.04.25г е оценен с 56.33точки и ще получи финансиране от 21 336лева; в 7мо дневен срок от получаване на това писмо следва да представи преработен инвестиционен бюджет, съобразен с конкретно дадени й указания; да регистрира в 1-месечен срок от получаване на Писмото- ЕТ или ЕООД и да предостави информация за регистрацията; при подписване на договор с АХУ следва да представи удостоверение за актуална банкова сметка и печат на ЕТ/ЕООД. На 06.02.26г ИД на АХУ депозира пред съда цялата административна преписка по Заявлението и е образувано делото. С Разпореждане № 8347/02.03.26г жалбата е оставена без движение и са дадени указания да се посочи оспорения адм.акт, в какво се състои незаконосъобразността му и какъв е правния интерес от оспорването му. В мотивите на Разпореждането е посочено, че посоченото в жалбата „Решение“ е „Писмо“, като неправилно АССГ сочи, че негов издател е АХУ /всъщност е ИД на АХУ/. Разпореждането е връчено на 23.03.26г, като на 26.03.26г М. депозира „Частна жалба“ до АССГ срещу Разпореждането, с молба то да се отмени и да продължат съдопроизводствените действия. М. сочи, че посочването на наименованието „Решение“ вместо „Писмо“ не променя правния характер на акта, той представлява частичен отказ по Заявлението й и засяга пряко правата й. АССГ се произнася с Определение № 18019/12.05.26г, с което е оставена без разглеждане жалба от 29.01.26г против Писмо/посочено в жалбата като „Решение“/ № 0023-5357/20.06.25г на Агенция за хора с увреждания и се прекратява производството по делото, връща се и частна жалба от 25.03.26г против Разпореждане № 8347/02.03.26г за оставяне на жалбата без движение. Върховният административен съд – състав на шесто отделение, намира Определението за незаконосъобразно по следните съображения: Начало на производството пред АССГ е сложено с жалба от ФЛ, което е приложило към жалбата си полученото от него Писмо № 0023-5357/20.06.25г на Изпълнителен Директор на Агенция за хора с увреждания, с което е уведомен за частичен отказ по Заявлението му за безвъзмездна финансова помощ от 30 000лева. В Разпореждане № 8347/02.03.26г за оставяне на жалбата без движение, АССГ прави две установявания в мотивната част /че приложеното към жалбата „Писмо“ е посочено неправилно в жалбата като „Решение“, както и че по делото е представен сключен впоследствие Договор между жалбоподателката и АХУ/. Върховният административен съд-състав на шесто отделение намира, че дадените с Разпореждането указания до жалбоподателката /за уточняване на оспорения акт, на неговата незаконосъобразност и на правния интерес от оспорването/, са били неясни предвид мотивната част на Разпореждането и са въвели жалбоподателката в заблуждение. Видно и от текста на подадената „Частна жалба против Разпореждане № 8347/02.03.26г“ /имаща характер на уточняваща жалба, депозирана в изпълнение на Разпореждането/, жалбоподателката възприема Разпореждането в смисъл, че единствената нередовност на жалбата й е неправилното посочване на „Решение“ вместо „Писмо“ /тъй като само този текст е с болтнат шрифт в Разпореждането/. Същото заблуждение на жалбоподателката е видно и от текста на Частната й жалба до ВАС. АССГ е следвало да даде по-ясни и конкретни указания на жалбоподателката, която да уточни в срок дали оспорва приложеното към жалбата й Уведомително Писмо, връчено й на 16.07.25г /неправилно посочено от АССГ като изходящо от АХУ, тъй като е изходящо от ИД на АХУ/, или оспорва Протокол от 09.06.25г на Комисията за оценка и класиране на проектните предложения, или оспорва Заповед № 0025-16/17.06.25г на ИД на АХУ за утвърждаване на окончателното класиране /в която изрично е посочено, че подлежи на оспорване пред съда/, или оспорва сключения в изпълнение на Заповедта - Договор от 11.08.25г с АХУ/чието изпълнение е проверено с КП от 05.11.25г/. Едва след даване на ясни указания и еднозначно установяване на оспорения акт и правилно посочване на неговия издател, АССГ следва да пристъпи към проверка- дали актът подлежи на оспорване, дали жалбата е в срок, дали има правен интерес от оспорването му. Видно е от изложенията на М., че същата няма правни познания. На осн. чл. 142б ал.1 от АПК, Съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия /в случая- депозирането на уточняваща жалба, наименована „Частна жалба срещу Разпореждането“/, като указва на лицето в какво се състои нередовността на извършеното процесуално действие и как нередовността да бъде отстранена в указан срок. Съдът не е приложил нормата на чл.142б ал.1 от АПК, което води до процесуална незаконосъобразност на обжалваното Определение. Водим от горното и на осн. чл. 235 от АПК, Върховният административен съд-състав на шесто отделение