Определение № 1481 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 733/2026 г.

Постъпила е частна касационна жалба от „Медицински център Младост Мед 1“ЕООД със седалище в гр.София, чрез адв. Сотиров, срещу Определение №38026 от 17.11.2025г. по адм. дело №11868/2025г. по описа на Административен съд – София град(АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата на ЕООД-то срещу задължителни предписания по т.7.1 от Констативен протокол за извършена проверка №КП-988 от 10.10.2025г. на държавни инспектори към изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София, а съдебното производство е било прекратено, като жалбата е била изпратена по подведомственост на изпълнителния Директор на изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2, във вр. с чл.130 ал.4 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество и за основателна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата на медицинския център и е прекратил производството по нея, първостепенният съд е приел, че за оспорващия е налице първо ред за задължително административно обжалване на издадените му предписания, поради което е изпратил жалбата по подведомственост на изпълнителния Директор на изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София, за произнасяне. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че административният съдия е постановил неправилно определение. На първо място обаче следва да се посочи на частния касационен жалбоподател, че атакуваното от него определение е постановено на основание чл.130 ал.4 АПК, поради което то следва да се съобщи и на органа, на който делото е изпратено, който също има право да го обжалва, независимо, че към дадения момент същият не е бил конституиран като страна по делото. В случая не е спорно, че на лечебното заведение са дадени задължителни предписания по т. 7.1 от Констативен протокол за извършена проверка от дата 10.10.2025 г., като техни издатели са двама държавни инспектори от изпълнителна агенция „Медицински надзор“, гр. София. Съгласно чл.7г ал.2, т.3 от Закона за лечебните заведения(ЗЛЗ) при осъществяване на правомощията си служителите на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" имат право да дават задължителни предписания с определен срок и да следят за изпълнението им. Т.е. това тяхно правомощие следва пряко от ЗЛЗ, който не сочи нищо друго с оглед реда на защита срещу издадените при упражнявана на това право индивидуални административни актове. С оглед изложеното, обжалването им по административен ред е възможно, но не е задължително, още повече, че нормата на чл.81 ал.1 АПК, на която се позовава първоинстанционният съд, урежда само възможността за упражняване на контрол върху акта от горестоящия административен орган. В тази връзка сложилата се практика на ВАС на РБ(Определение № 12582 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11583/2023 г., VI о.; Решение № 3119 от 14.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2023 г., VI о.,; Определение № 6225 от 21.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4672/2024 г., VI о., и Определение № 8702 от 11.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2024 г., VI о.) разглежда хипотези, при които е било осъществено обжалване пред Директора на изпълнителна агенция „Медицински надзор“, като е обсъждан въпроса за правилното конституиране на страните в съдебното производство, независимо дали обжалването по административен ред е било осъществено. В тази връзка още с Решение № 3093 от 23.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6813/2022 г., VI о. е изведен извод, че е допустимо директното оспорване на дадените на лечебните заведения задължителни предписания от служители на Агенцията, при съобразяване обаче кой следва да се участва като страна в съдебното производство за защита на издадения индивидуален административен акт. Консеквентно, това обосновава и извода на касационната инстанция за неправилност на атакуваното определение, което следва да се отмени, а делото се върне на първостепенния съд, за продължаване на дължите процесуални действия по жалбата на лечебното заведение. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение