Определение № 125 от 15.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 331/2017 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 3922 от 24.11.2016 г. по ч.т.д.н. № 4438/2016 г. на Апелативен съд – София. Ответникът по частната жалба - [фирма], [населено място], излага становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното определение, състав на Софийски апелативен съд, е оставил без разглеждане частната жалба на настоящия жалбоподател против определение № 3395 от от 21.06.2016 г. по т.д.н. № 7493/2015 г. на Софийски градски съд, VI т.о., 5 с-в, с което е оставена без уважение молбата на [фирма] с вх. № 81073/14.06.2016 г. за разрешаване продължаването на принудителното изпълнение по изп. дело № 20157930400054 на ЧСИ с рег. № 793. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че обжалваното определение не е сред изрично посочените в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове, за които е установена процесуална възможност да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК. Възможността за обжалването на това определение не може да се изведе и по аргумент от нормата на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, в която, според въззивния съд, по негативен път е регламентиран принципът за двуинстанционен контрол на постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1 на същият текст – пред родово компетентния апелативен съд, по съответния ред от ГПК – чл. 274, ал. 1. По смисъла на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, на обжалване с частна жалба подлежат само определенията, които отговарят на общите критерии, установени в чл. 274, ал. 1 ГПК, на която обжалваното определение не отговаря. Частната жалба е основателна. Съгласно чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, постановените от съда по несъстоятелността актове, извън тези по ал. 1 на чл. 613а ТЗ, подлежат на обжалване единствено пред апелативния съд по съответния ред от ГПК. Разпоредбите на чл. 613а, ал. 1 и ал. 3 ТЗ изрично препращат към общия процесуален закон относно реда на въззивно обжалване на актовете, постановени от съда по несъстоятелността, в зависимост от вида на акта –решение или определение. Доколкото в случая, обжалваният акт е определение, за него приложение намира глава двадесет и осма „Обжалване на определения” на ГПК, като с чл. 274, ал. 1 ГПК са лимитирани актовете, подлежащи на въззивен контрол до такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и до актове, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона. Отказът на съда по несъстоятелността по чл. 638, ал. 3 ТЗ за продължаване на изпълнителните производства е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като препятства възможността за възобновяване на спрените по силата на чл. 638, ал. 1 ТЗ изпълнителни производства. В същият смисъл са определение № 573 по ч.т.д. 2194/13г. на ВКС, І т.о., определение №831 по ч.т.д. 3063/14г. на ВКС, І т.о., определение №255 от 09.06.2016г. по ч.т.д. №1948/16г. на ВКС, І т.о. чиито подробни мотиви настоящият състав споделя. С оглед изложеното, постановеният от Софийски апелативен съд, обжалван резултат е неправилен, от което следва, че атакуваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за произнасяне по частната жалба на настоящия жалбоподател. Водим от горното, Върховният касационен съд