Определение № 438 от 28.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2875/2018 г.

Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5084/18.05.2018 г. на Г. В. Д. срещу определение № 1428 от 04.05.2018 г. по ч.гр.д. № 448/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната му жалба против протоколни определения от 28.11.2017 г. по гр.д. № 10739/2015 г. на Софийски градски съд, І-1 състав, с които не е допуснато допълване на предявения иск по чл. 2б ЗОДОВ и не е допуснато за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, тъй като актовете на първоинстанционния съд са преграждащи и като такива подлежат на обжалване. Твърди се противоречие с практиката на ЕСПЧ и на ВКС, поради което се иска обжалваното определение да бъде отменено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение е постановено от апелативен съд и на основание чл.274, ал.2, изр.1 ГПК подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и е редовна, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Софийският апелативен съд е приел, че определението, с което първоинстанционния съд отказва да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, не подлежи на обжалване, в който смисъл е и цитираната задължителна съдебна практика на ВКС. Този извод на апелативния съд е законосъобразен и съобразен със задължителната практика на Върховния касационен съд - т.7а от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на отказа да се допълни исковата претенция, която е заявена като „уточнение и допълнение на исковата молба” с молбата на ищеца от 23.11.2017 г., настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: По реда на чл.143, ал.2 ГПК, във връзка с направените оспорвания от ответника, ищецът може да поясни и допълни исковата молба до приключване на първото заседание за разглеждане на делото без това да съставлява изменение на иска. Съгласно тази разпоредба, когато уточни и поясни исковата молба ищецът може да въведе и нови обстоятелства, с които допълва, но не изменя основанието на иска - обстоятелствата, на които се основава иска остават същите, но пояснени или допълнени с оглед направените оспорвания от ответника. В този случай, съдът следва да се произнесе по основателността на иска, разглеждайки първоначално заявените обстоятелства така, както те са допълнени и пояснени в срока по чл.143, ал.2 ГПК. В този смисъл е решение от 28.12.2017 г. по гр.д. № 635/2017 г. на ВКС, ІV г.о. В случая, ищецът е уточнил и пояснил обстоятелствата в исковата молба, в която е посочил, че са били причинени вреди от воденото срещу първоначалния ищец наказателно преследване. Правната квалификация на предявените искове се дава служебно от съда, поради което е без значение на какво основание се иска да бъде разгледана молбата – съдът е длъжен да я разгледа обстоятелствата в исковата молба и се произнесе по тяхната основателност така, както са пояснени. С молбата на ищеца от 23.11.2017 г. не е налице искане за изменение на иска, а пояснение и допълнение на обстоятелствата при условията на чл.143, ал.2 ГПК, поради което отказът да се допълни исковата претенция чрез прибавяне на нов петитум е правно ирелевантно. Предвид изложените съображения, Софийският апелативен съд правилно е приел, че подадената частна жалба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебни актове, които не подлежат на самостоятелно обжалване по реда на чл.274 и сл. ГПК. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение