Определение № 4541 от 28.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3840/2026 г.

Производството е по чл. 123 ГПК. Образувано е по спор за подсъдност, повдигнат от СРС. За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, съобрази следното: Заповедният съд -СРС е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по гр.д. № 62211/22г. Съобразно дадените указания по чл.415 ГПК, заявителят е предявил установителен иск на 05.04.2024г., като пред СРС е образувано гражданско дело №19428/24г. С Определение №46865/11.11.2025г., поради направен отвод за неподсъдност на делото, СРС е прекратил производството и е изпратил същото по подсъдност на РС-Пловдив. С определение №2039/17.02.2026г. РС- Пловдив е повдигнал спор за подсъдност с мотиви, че искът по чл.422 ГПК се смята предявен с подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, и е изпратил делото на ОС – Пловдив за определяне на компетентен съд. С определение №906/02.04.2026г. ОС –Пловдив е определил, че компетентен да разгледа исковата молба е Районен съд – София. С определение №26937/25.07.2026г. СРС е прекратил производството по образуваното под нов номер гр.д. №10723/26г. по описа на Софийски районен съд, като е изпратил делото до Върховния касационен съд за определяне на местно компетентен съд на основание чл.123 ГПК предвид становището му, че ОС- Пловдив в противоречие с закона е определил за местно компетентен съд СРС. Съгласно възприетото в т.9 на Тълкувателно решение №1 от 9.12.2013г. на ВКС по тълк. д. №1/2013г., ОСГТК, определението по чл.122 ГПК, постановено по спор за подсъдност между съдилищата, не подлежи на обжалване, тъй като не попада сред актовете по чл.274, ал.1, т.1 и т.2 и чл.274, ал.3, т.1 и т.2 ГПК. Следва да се има предвид, че определението на Окръжния съд, с което се определя компетентността на съответния районен съд по повдигнат спор за подсъдност освен окончателно, е и задължително, и обвързва участващите в спора съдилища, поради което за определения за компетентен съд не съществува последваща възможност отново да повдигне препирня пред ВКС поради несъгласието си с изводите на въззивния съд. По тези съображения образуваното производство следва да бъде прекратено като недопустимо. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение