Определение № 6042 от 16.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8710/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Веселинов, в качеството му на физическо лице и на зам.-кмет на район „Красно село“ при Столична община против Определение № 2565 от 23.03.2023 г., постановено по адм. дело № 2768 по описа на Административния съд София-град за 2023 година. С обжалваното определение са оставени без разглеждане жалбата на частния жалбоподател срещу Решение № 217/16.03.2023 г. на Столичния общински съвет, прието по т. 12 от Протокол № 73 от заседание на съвета, проведено на същата дата, както и искането на Веселинов за спиране на допуснатото предварително изпълнение на това решение на Столичния общински съвет. Със същото определение е прекратено производството по адм. дело № 2768/2023 г. на Административния съд София-град. Частният жалбоподател твърди нищожност, евентуално недопустимост, евентуално неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че с постановяването на обжалваното определение, първоинстанционният съд е нарушил чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България, както и основни принципи на административния процес – чл. 7, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 3 и ал. 4 АПК. Твърди, че има качеството на „заинтересовано лице“, което е активно процесуално легитимирано да оспори по реда на чл. 45, ал. 3 и ал. 12 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл. 145 и чл. 147, ал. 1 АПК, Решение № 217/16.03.2023 г. на Столичния общински съвет, прието по т. 12 от Протокол № 73 от заседание на съвета, проведено на същата дата, доколкото същото го засяга пряко и непосредствено. Счита, че атакуваният съдебен акт е немотивиран, като решаващият състав на Административния съд София-град е нарушил разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). По изложените съображения, в условия на евентуалност, се иска прогласяване на нищожността на обжалваното определение, обезсилването му или отмяната му на посочените основания. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните съображения: Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във вр. с чл. 45, ал. 3 ЗМСМА, по жалба на Н. Веселинов, изпълняващ функциите на кмет на район „Красно село“ при Столична община, с която е оспорена законосъобразността на Решение № 217/16.03.2023 г. на Столичния общински съвет, прието по т. 12 от Протокол № 73 от заседание на съвета, проведено на същата дата и е поискано спиране на допуснатото в това решение предварително изпълнение. С оспореното решение на Столичния общински съвет, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 ЗМСМА и на основание чл. 60, ал. 1 АПК, е възложено на кмета на Столична община, със своя заповед, да определи за временно изпълняващ длъжността „кмет“ на район „Красно село“ до 06.04.2023 г. един от заместник-кметовете на район „Красно село“. На основание чл. 60, ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение на това решение. За да постанови обжалвания резултат, административният съд е приел, от правна страна, че кметът на района не е сред лицата, които имат право на жалба срещу актовете на общинския съвет, като нормата на чл. 45, ал. 4 и ал. 5 ЗМСМА, където е посочен кръгът на субектите, имащи правен интерес от оспорване на тази категория актове, се явява специална. Разгледал е регламентираните в разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗМСМА правомощия на кмета на район/кметство. Посочил е, че жалбоподателят на основание Заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023 г. на кмета на район „Красно село“ при Столична община (л. 16 от първоинстанционното дело), има качеството на временно изпълняващ длъжността кмет на район „Красно село“. Мотивирал се е, че в това му качество, Веселинов не попада в кръга на лицата с правен интерес по чл. 147 АПК, да оспорят процесното решение, нито в качеството си на административен орган, нито от името на района като съставна административно-териториална единица на общината. Посочил е, че съобразно нормата на чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА, Столична община се представлява от кмета на общината, а не от кмета на района, за чиято представителна власт подчертал, че е ограничена до съставната единица – чл. 46, ал. 1, т. 10 ЗМСМА. Приел е, че, в случая, районният кмет не разполага с представителни правомощия по отношение на общината нито по закон, нито по делегация. Съобразил е също така липсата на данни по делото, кметът на Столична община да е оправомощил частния жалбоподател да оспорва от негово име издадени актове на Столичния общински съвет по ЗМСМА. С тези мотиви и на основание чл. 159, т. 4 АПК, е формирал решаващия извод, че подадената пред него жалба е процесуално недопустима, поради което я е оставил без разглеждане. Оставил е без разглеждане и искането на жалбоподателя за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспореното решение на Столичния общински съвет. Аргументирал се е, че правото по чл. 166, ал. 2 АПК е производно от правото на оспорване на самия акт, поради което за него важат същите изисквания за процесуална легитимация. Счел е, че недопустимостта на жалбата обуславя и недопустимост на формулираното в нея искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорения акт на Столичния общински съвет. Обжалваното определение е неправилно. Жалбоподателят има интерес от оспорване на процесното решение на Общинския съвет. Жалбоподателят е определен за заместник на кмета на район "Красно село" при отсъствието на последния. Това е станало със Заповед № РКС23-РД09-242/01.03.2023г. на Кмета на район "Красно село" - Столична община. Това негово качество обосновава интереса му от оспорване на решение №217/16.03.2023г. на Столичния общински съвет, доколкото с това решение се засягат правомощията му на "кмет по заместване" на район "Красно село" за периода на отсъствие на титуляра и се създава правна несигурност при осъществяването им. До прекратяване на правомощията на кмета на район "Красно село" поради конфликт на интереси, е налице заместване, което означава, че определеното за заместване лице е оправомощено да изпълнява всички правомощия на кмета на района, поради което не е необходимо избор на временно изпълняващ длъжността кмет, какъвто е възложен с оспореното решение № 217/16.03.23г. на Столичния общински съвет. Именно това обстоятелство обосновава интереса на жалбоподателя от оспорване на решението на СОС. Доколко, в конкретния случай е налице хипотезата на отсъствие на кмета на район "Красно село", тъй като в деня на заповедта е прието и решението на Общинската избирателна комисия- Столична община за предсрочно прекратяване на правомощията на Р. Светославова като кмет на района, на което законодателят е придал предварително изпълнение по силата на чл. 42, ал.5 ЗМСМА вр. с чл. 459, ал.4 от Изборния кодекс, е въпрос по съществото на спора. По тези съображения, обжалваното определение следва да се отмени, а делото се върне на съда за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Воден от горните съображения и на осн. чл.235 АПК, Върховният административен съд