Определение № 2714 от 29.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3306/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ю. И. чрез пълномощника му адвокат Д. Б. против решение № 158 от 27.03.2024 г., постановено по гр. д. № 973 по описа за 2021 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено решение № 4126 от 14.11.2019 г. по гр. д. № 309/2019 г. на Районен съд - Гоце Делчев в частта, с която е признато за установено по отношение на Д. Ю. И., че К. Н. Х., З. Н. К., Ф. Н. У. и Н. Н. М. като наследници на Н. А. Х. са собственици на основание покупко-продажба и наследствено правоприемство на част от дворно място с площ от 34.90 квадратни метра, попадащо в парцел *, имот пл.№ * от кв.22 по сега действащия ЗРП на [населено място], общ.С., утвърден със заповед № 418/1993г. на Кмета на [община], при съседи: изток - парцел *, запад - улица, север - [улица], юг - регулационна линия на план ЗРП от 1978 г. и е признато за установено, че в кадастралния план на [населено място], общ. С., обл. Б, приет през 1993 г., одобрен със Заповед № 418 от 1993 г. на Кмет на [община], е допусната грешка, изразяваща се в непрокарване на имотната граница между имот пл.№ * и имот пл.№ * по регулационната линия на ЗРП на [населено място] от 1978 година и включване на част от собствения на ищците недвижим имот, заключен между подпорната стена, изградена в западната част на парцела до улицата ОК 139 и ограничена от регулационната линия - юг-югозапад, с площ от 34.90 квадратни метра, в парцел *, имот пл. № * от квартал 22 по плана на [населено място] от 1993 година, без наличие на предвидените в закона предпоставки и имотната граница откъм съседа парцел * е тази по регулационната линия на ЗРП на [населено място] от 1978 г. К. Н. Х., чрез пълномощника си адвокат А. Б. е подал отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. З. Н. К., Ф. Н. У. и Н. Н. М. не са подали отговор на касационната жалба. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивното производство се е развило по реда на чл. 294 ГПК след като предходно въззивно решение е било отменено с решение № 60128 от 1.11.2021 г. по гр. д. № 74/2021 г., І г. о. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от окръжния съд. Касационното обжалване е било допуснато с цел преценка допустимостта на предходното въззивно решение с оглед направеното от Д. Ю. И. възражение, че спорът е разрешен със сила на пресъдено нещо по гр. д. № 564 от 2004 г. по описа на РС - Гоце Делчев, гр. д.№ 345 от 2005 г. по описа на ОС - Благоевград, гр. д. № 1035 от 2008 г. по описа на ОС - Благоевград, гр. д. № 96 от 2009 г. по описа на ОС - Благоевград и гр. д. № 1026 от 2009 г. по описа на ВКС, ГК, второ г.о. (с което е уважен предявен от настоящия ответник против наследодателя на настоящите ищци ревандикационен иск за 30 кв.м. от УПИ * от кв. 22 по регулационния план на [населено място] от 1993 г.). Касационният съдебен състав е приел, че преценката за допустимостта на иска изисква извършване на нови съдопроизводствени действия, които следва да бъдат предприети при новото разглеждане на делото – оставяне на исковата молба без движение с указание ищците да уточнят твърдят ли, че след влизане в сила на решението по в. гр. д. № 96 от 2009 г. на Благоевградския окръжен съд са настъпили нови правопораждащи правото им на собственост върху спорната част от имота юридически факти, например: влизане в сила на нов дворищнорегулационен план от преди влизане в сила на ЗУТ, който има пряко отчуждително действие и с който се променят границите на парцелите на ищците и на ответника по регулационния план от 1993 г.; изменение на дворищнорегулационния план от 1993 г. със заповед на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ /отм./ въз основа на установени по съответния ред непълноти или грешки в кадастралния план, послужил като основа за приемането на регулационния план от 1993 г.; отпадане на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план от 1993 г. на основание § 8 ПР на ЗУТ поради неприлагането му в сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР на ЗУТ; придобиване на спорната част от УПИ на ответника от ищците на основание давностно владение или други. Ако не твърдят настъпването на такива нови факти, ищците следва да уточнят дали претендират за установяване на правото им на собственост към настоящия момент (иск по чл. 124, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 54, ал. 2 ЗКИР) или към момента на изготвяне на кадастралния план, послужил като основа за действащия регулационен план на селото от 1993 г. (иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ-отм.). Дадени са и указания в диспозитива на решението съдът да индивидуализира частта от УПИ * от кв. 22 по действащия ЗРП на [населено място] от 1993 г., по отношение на която се произнася (независимо от това дали потвърждава или отменя решението на първоинстанционния съд, респ.независимо от това дали уважава или отхвърля иска) - чрез посочването и обозначаването на спорната част с букви или с цифри на скица на вещото лице, която скица да е подписаната от състава на съда и да представлява неразделна част от постановеното въззивно решение. При новото разглеждане на делото въззивният съд е оставил исковата молба без движение и е дал на ищците указания, възпроизвеждайки тези в отменителното касационно решение. В мотивите е цитирал направените с оглед указанията твърдения на ищците (включващи наличие на регулационни планове от 1965 г., 1978 г. и 1993 г., както и че имотната граница е тази по регулацията от 1978 г., но не е съобразена при одобряване на регулацията от 1993 г., която не е предвиждала придаваеми части и са поискали да се признае за установено, че са собственици на спорната реална част към датата на приемане на кадастралния и регулационен план от 1993 г. С оглед направеното в отменителното касационно решение разграничение между иска по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ-отм. и иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР въззивният съд е приел, че е сезиран с иск за установяване правата на ищците към минал момент, т. е. иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ-отм. Приел е за установено, че през 1964 г. наследодателят на ищците Н. А. Х. е придобил чрез покупко-продажба имот, който понастоящем съставлява УПИ * от кв. 22, а ответникът по договор за дарение от 1997 г. е придобил УПИ * от кв. 22 по действащата регулация на [населено място], одобрена 1993 г. Съдът е възпроизвел и заключенията на вещото лице, включително и констатацията, илюстрирана на комбинирана скица, че границата между имотите е материализирана на място и съвпада с регулационната граница от 1978 г., съвпадаща с имотната, но по плана от 1993 г. спорното място от 34.90 кв. м. е включено в парцела на ответника, макар да не е приобщено към него посредством ограда. При така възприетите факти и с оглед представената при новото въззивно разглеждане на делото поправена искова молба, въззивният съд е посочил че след като настоящия спор е за установяване на права на собственост към момент, който предхожда образуването и влизането в сила на решението по гр. д. № 564/2004 г на ГДРС, то правата на страните към същия този минал момент не са обхванати от силата на присъдено нещо на решението по посоченото дело. Ето защо и с оглед задължителните указания на ВКС при предявен иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ /отм./, какъвто е настоящия - искът не е недопустим и затова е основание за разглеждане на спора по съществото му, в какъвто смисъл е и атакуваното решение на първоинстанционният съд по настоящото дело. Счел е, че следва да се има предвид, че правния интерес на ищците да предявят иска към минал момент (този на одобряване на кадастралния план от 1993 г.) произтича именно от факта, че гр. д. № 564/2004 г на ГДРС е образувано и водено на база данните по този план, в който е допусната грешката и който не отразява правата на страните съобразно действителното фактическо и правно положение. С установяване, че този план е грешен и собствеността е в граници, различни от отразените в него, ищците от една страна ще оборят приетите за установени на база на този грешен план факти в решението по делото от 2004 г. От друга страна - с установяване с влязъл в сила съдебен акт на цитираната грешка в плана, за ищците ще възникне правото да искат неговото изменение и отразяване правата на страните съобразно вярното положение към този момент - момента на одобряване на плана през 1993 год. С това ищците ще защитят правата си и към настоящия момент като те ще бъдат вярно отразени в графичната част на плана, което е крайната цел на производството и респ. установява правният интерес от водене именно на искът за собственост към минал момент. По отношение решението по делото от 2004 г. съдът е посочил, че в него настоящите ищци са осъдени да предадат на настоящия ответник владението върху 30 кв. м., находящи се в североизточната му част. Приел е, че в съдебния акт няма индивидуализация на тези 30 кв. м., като е факт, че има и други части в североизточната част, които сега не са предмет на делото. Формирал е извод, че от решението по делото от 2004 г. не може да се установи местонахождението на спорната по това дело площ от 30 кв. м., за която е формирана сила на пресъдено нещо и при съобразяване съдържанието на диспозитива на решението по гр.д. № 564/2004 г. на ГДРС не може да се приеме, че е налице идентичност в предмета на двете дела, което да обоснове недопустимост на настоящата претенция. Възпроизвеждайки мотивите на първоинстанционния съд, окръжният съд е приел, че наследодателят на ищците е владял спорната площ по регулационната граница от 1978 г., поради което към 1993 г. следва да се приеме, че регулацията от 1978 г. е била приложена. Регулацията от 1993 г. не е приложена. Поради това съдът е приел, че към момента на одобряване на регулацията от 1993 г. ищците са били собственици на спорната площ, а съответно ответникът не би могъл да я придобие на основание сделката от 1997 г. При тези мотиви на съда настоящият съдебен състав приема, че е налице служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Следва да се прецени дали не са очевидно неправилни изводите на съда, че при действието на ЗУТ и ЗКИР е допустимо да се предяви иск по чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗТСУ-отм. относно реална част от УПИ, която по действащата регулация, одобрена по правилата на ЗТСУ, е част от съседен УПИ, по който иск се претендира установяване на правото на собственост към минал момент – момента на одобряване на действащата регулация, както и дали не е очевидно неправилен извода на съда, че правен интерес от такъв иск може да е налице, ако по влязло в сила решение по ревандикационен иск, произнасянето на съда е по границите по действащата регулация, като с последващото решение ще се установи грешка в тази регулация и това ще даде възможност да се измени и регулацията. По доводите в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в отговора на касационната жалба съдът ще се произнесе при постановяване на касационното решение. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение