Определение № 242 от 30.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 1811/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 17884 от 7.Х.2019 г. на софийската „Университетска многопрофилна болница за активно лечение /УМБАЛ/ „Александровска“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/, подадена против решение № 832 на Софийския апелативен съд, ТК, 9-и с-в, от 21.ІV.2020 г., постановено по т. д. № 5351/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 1247/8.VІІ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-19 по т. д. №[ЕИК] г. С последното – като неоснователни – са били отхвърлени инцидентните установителни исковете на касатора УМБАЛ „Александровска“ ЕАД-София, предявени срещу Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, с предмет обявяване нищожността на клаузите на чл. 32, ал. 13, т. 6 от договора за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки № 22-2500 от 26.ІІ.2015 г. и съответно на чл. 17, ал. 13, т. 3, а след допълнителното споразумение от 7 април 2015 г. – чл. 17, ал. 12, т.3 от договора за извършване на ВСМД № 22-2486/26.ІІ.2015 г., поради противоречието им с чл. 2, т. 7 от НРД на МД за 2015 г. и чл. 59 ЗЗО, а също и като противоречащи на добрите нрави /чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД/ и на чл. 52 ал.1 от Конституцията на Република България. С втората част от това първоинстанционно решение са били отхвърлени – като неоснователни и недоказани – шестте обективно кумулативно съединени осъдителни иска на УМБАЛ „Александровска“ ЕАД-София срещу ответната по тях НЗОК в общ размер на претенциите от 1 950 035.49 лв. (един милион, деветстотин и петдесет хиляди, тридесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки). Делото е било насрочено в закрито заседание по селектиране на жалбата на датата 14 април 2021 г. С писмена молба (вх. № 9998/18.ХІІ.2020 г. по описа на ВКС) ищцовата „Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД-София е заявила чрез своя изпълнителен директор отказ от исковете си, водени срещу НЗОК по това дело, формулирайки петитум за обезсилване както на обжалваното пред ВКС въззивно решение, така и на потвърденото с него първоинстанционно решение на СГС. Налице е хипотезата на чл. 233, изр. 3-то ГПК: отказ от иск, направен пред касационната инстанция, чиято законна последица е обезсилване на обжалваното пред ВКС решение, но също и на потвърденото с него решение на първостепенния съд Видно от съдържанието на представеното към настоящата молба по чл. 233 ГПК споразумение № Д-ЗК-65 от дата 17.ХІІ.2020 г., подписано от законните представители на страните по спора, е, че срещу заплатени в полза на ищцовата „УМБАЛ „Александровска“ ЕАД-София от ответната НЗОК сума в общ размер на 1 169 242.18 лв., дружеството се отказва освен от иска си за горница върху главницата от 1 199 801 лв., воден срещу Касата, още и от заплащането на законна лихва върху реално заплатената сума, считано от завеждане на делото, както и от претенцията си за мораторни лихви, претендирани общо за периода от възникване на вземанията й и до предявяването на шестте обективно кумулативно съединени осъдителни иска, а също и от заплащане на направени от това ЕАД разноски по водене на делото във всички съдебни инстанции. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение