Определение № 279 от 03.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4487/2018 г.

Производството е по чл. 248 ГПК и е образувано по молба вх. № 3096/02.04.2019 г. на Г. Д. Д., чрез пълномощника адв. М. Г., за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 204 от 20.03.2019 г. в частта за разноските. В срока за отговор насрещната страна - „Артистико системс“ ЕООД, сочи, че с определението по чл. 288 ГПК не е било допуснато касационно обжалване не само по жалбата на работодателя, но и по тази на молителя. Предвид това, ВКС правилно не се е произнесъл по разноските и те следвало да останат в тежест на всяка една от страните. Релевирано е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Когато съдът е пропуснал да се произнесе по искане за присъждане на разноски с окончателния си акт, по инициатива на страната той го допълва, като присъжда направените и доказани разноски в производството, съобразно изхода на спора. В случая с определение № 204 от 20.03.2019 г., постановено по гр. д. № 4487/2018 г., ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, като е пропуснал да се произнесе по направеното от Г. Д. искане за присъждане на разноски за касационното производство. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна помощ от 19.10.2018 г., сключен между Г. Д. и Адвокатско дружество „Г. и Карагачлиев“, с който е договорено адвокатско възнаграждение в общ размер на 2928 лв. (1895 лв. – възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба и процесуално представителство; 545 лв. – възнаграждение за изготвяне на насрещна касационна жалба и процесуално представителство; 488 лв. – ДДС). За падеж на плащането е посочена датата 14.11.2018 г., а като начин на плащане – в брой срещу касов бон от ЕКАФП или по банков път по посочена банкова сметка. В самия договор за правна помощ е инкорпорирана и фактура. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 6-2012-ОСГТК разяснения, разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат в полза на правоимащата страна, когато същата установи, че е заплатила възнаграждението, като в договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая заплащането на съдебните разноски за адвокатско възнаграждение не е установено с цитирания договор за правна помощ, тъй като в него са предвидени падеж на задължението и два възможни начина за плащане, както и липсват доказателства, удостоверяващи дейсвителното извършване на плащането (касов бон, платежно нареждане, извлечение от банкова сметка и др.). Предвид изложеното, молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, ВКС