Определение № 36 от 12.05.2020 г. на ВКС по н. д. № 267/2020 г.

съдия Топузова частно наказателно дело № 267 по описа за 2020г. Производството е по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е въз основа на частна жалба от Д. Д. С. срещу определение № 237 от 06.03.2020г. по вчнд № 200/20г. на Варненски окръжен съд, с което е върната жалба срещу определение № 208 от 26.02.2020г., постановено по същото дело. В жалбата се твърди, че определението на окръжния съд по същество е нищожно, поради не спазване на формата на съдебния акт и подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се прегражда пътят за защита на жалбоподателката. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като атакуваното определение на ОС Варна не подлежи на обжалване. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: С определение № 126 от 28.01.2020г. по чнд № 459/20г. на Варненски районен съд е потвърдено постановление на старши разследващ полицай, издадено на основание чл.120, ал.4 от НПК, с което на Д. Д. С. е наложена глоба в размер на 500 лв. по дп № 577/19г. на ОД на МВР Варна. Срещу определението е подадена жалба от Д. С., по която е образувано вчнд № 200/20г. по описа на Варненски окръжен съд. С определение № 208 от 26.02.2020г. въззивният съд е потвърдил атакуваното определение на районния съд. Срещу това определение е подадена жалба от Д. С., адресирана до ВКС, която Варненският окръжен съд върнал на жалбоподателката като недопустима, предвид окончателния характер на въззивното определение. Върховният касационен съд, І н.о., намери подадената жалба срещу определението за връщане на жалбата за недопустима. Постановлението на органа на досъдебното производство, с което се налага глоба на свидетел на основание чл.120, ал.4 от НПК подлежи на обжалване пред съответния първоинстанционен съд, а ако последният не отмени глобата, отказът подлежи на обжалване по реда на Глава ХХII от НПК – чл.120, ал.5 и ал.6 от НПК. Тъй като постановеното от районния съд определение попада в категорията на подлежащите на контрол по чл.341, ал.2 от НПК, то актът на въззивния съд също следва да е определение, а не решение. В случая постановеното от Варненския окръжен съд определение № 208 от 26.02.2020г. е издадено от надлежен орган на съдебната власт, в рамките на неговата компетентност и съответната форма на съдебния акт, поради което твърдението за нищожност на същото определение е лишено от основание. Съдебните актове, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, върху които може да бъде упражнен касационен контрол са регламентирани изчерпателно в НПК и това са: новите присъди по дела от общ характер – чл.346, т.2 от НПК; определенията по чл.306, ал.1 от НПК в случаите на нова присъда – чл.346, т.3 от НПК и решенията и определенията, постановени за пръв път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътят на наказателното производство – чл.346, т.4 от НПК. С връщането на жалбата не се прегражда пътят на наказателното производство, тъй като Д. С. е санкционирана в качеството си на свидетел. По изложените съображения касационният съд намери, че жалбата следва да се остави без разглеждане като недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт на въззивния съд, не подлежащ на касационен контрол, а образуваното производство по реда на чл. 351, ал.6 от НПК да се прекрати. Водим от горното Върховният касационен съд, І НО,