Определение № 50387 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3273/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. А. М. с адрес: [населено място], Кралство Ш., подадена чрез процесуалния му представител адв.Е. А. от САК срещу определение № 215 от 30.6.2022 г по гр.дело № 2040/22 г на Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 261198 от 17.11.2021 г, по гр.дело № 7759/20 г по описа на Районен съд-Бургас и е прекратено производството по делото. Ответницата по частната жалба М. Ц. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото чрез процесуалния й представител адв.А. Т..Подържа, че въпросът за упражняване на родителските права на някой от родителите на малолетното дете може да бъде преразглеждан при промяна на обстоятелствата, по него не се формира сила на присъдено нещо и следователно решението по такъв иск не подлежи на отмяна.От друга страна липсата на международна компетентност на съда е основание за недопустимост на съдебното производство, а не основание за неговата отмяна по реда на чл.303 ал.1 т.1-7 ГПК.Не са налице процесуални нарушения по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, предвид на което молбата е неоснователна. Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. С решение от 17.11.2021 г, по гр.дело № 7759/2020 г, Бургаски районен съд е прекратил с развод брака, сключен между М. Ц. М. и Е. А. М. поради дълбоко и непоправимо разстройство; предоставил е упражняването на родителските права на майката, определил е режим на лични отношения между бащата и малолетния Д. Е. М. и е осъдил ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв, считано от 1.12.2020 г до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване.Решението е влязло в сила на 9.12.2021 г. На 31.3.22 г Е. М. е подал молба за отмяна на влязлото в сила съдебно решение на основание чл.303 ал.1 т.4 и т.5 ГПК, с твърдения за допуснати процесуални нарушения и по-точно: ищцата е знаела точния адрес на ответника в Ш., където последният живее и работи от години, което съставлява нарушение на чл.3 ГПК на принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните права, тъй като по отношение на него не е следвало да се прилага нормата по чл.47 ал.6 ГПК-т.е бил е лишен от възможност да участва по делото.Подържа се наличие на основанието по чл.303 ал.1 т.4 ГПК, доколкото между същите страни и на същото основание има влезли в сила други решения, с които бракът е прекратен, а упражняването на родителските права е предоставено на бащата.Подържа се, че Бургаски районен съд не е бил международно компетентен да се произнесе по спора, тъй като обичайното местопребиваване на детето не е на територията на РБ. С обжалваното определение ВКС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.303 ал.2 предл.1 ГПК не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, а съгласно задължителните указания, дадени с т.4 на ТР № 7/14 г на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на глава 24 ГПК.Въпросите относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката могат да бъдат преразгледани при изменение на обстоятелствата.Производството по чл.59 ал.2 СК е производство по спорна съдебна администрация, в рамките на което не се разрешава със сила на присъдено нещо спор относно съществуването на субективно материално гражданско право, поради което влезлите в сила решения, постановени по такива производства не подлежат на отмяна по реда на чл.24 ГПК, тъй като постановения с тях правен резултат може да бъде отменен или изменен въз основа на нови релевантни факти и обстоятелства.Предвид изложеното ВКС е оставил без разглеждане молбата за отмяна и е прекратил производството по нея като процесуално недопустимо. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира следното: Правилно и в съответствие с изискванията на чл.303 ал.2 ГПК съставът на ВКС е приел, че не се допуска отмяна на решение, с което е постановен развод, унищожаване на брака или бракът е признат за несъществуващ. Без значение е дали посочените в молбата обстоятелства са основания за отмяна, както и дали тези обстоятелства са налице./ в този смисъл о пределение № 106 от 12.02.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 80/2010 г., IV г. о/. Отделно от това въпросът за приложимостта на производството по отмяна към влезлите в сила съдебни решения, постановени в производства по спорна съдебна администрация е разрешен в т.4 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК.С него е прието, че актовете от разглежданата категория са решения, постановявани при упражняване от съда правомощия на съдебна администрация, които се характеризират с отменимост или изменимост на постановения правен резултат, въз основа на нови обстоятелства - факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност. Влизането в сила на въпросната категория решения не поражда последиците на силата на пресъдено нещо.Такива са решенията относно предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца. Тези въпроси не се ползват със сила на пресъдено нещо. Те могат да бъдат отменени или изменени при възникването на нови обстоятелства, чиято релевантност съдът преценява по целесъобразност.Същите актове не разрешават и процесуалноправни въпроси, напр. за нищожността на съдебно решение или за неговата недопустимост.Затова и въпросът за липсата на международна компетентност на съда да разгледа спора не попада сред основанията за отмяна по глава чл.24 ГПК. Отмяната не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че като е съобразил изложеното съставът на ВКС, Четвърто ГО е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение