Определение № 219 от 12.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 319/2011 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на Н. Н. Д. ,чрез процесуалния му представител Д. Й. от Адвокатско дружество „ Й. и Е. „ ,за изменение постановеното по делото решение от 21.04.2012 год., с присъждане дължими на касатора разноски - адвокатско възнаграждение за осъществявано в касационна инстанция процесуално представителство. Твърди се, че заплащането им е договорено на основание чл.36 ал.4 от ЗАдв., с оглед изхода на касационното производство, приключило в полза на молителя, предвид което и заплащането им е извършено след постановяване на съдебното решение. Ответната страна - ЗАД „ В. „ - оспорва молбата като неоснователна, по съображения, че към момента на приключване устните състезания по делото не са били представени доказателства за реално понесени от страната разноски, в който смисъл е било мотивирано и съдебното решение за възмездяване единствено на заплатените от касатора държавни такси по производството. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение констатира, че молбата е постъпила в срока съгласно чл.248 ал.1 от ГПК, от легитимирана за подаването й страна и като процесуално допустима следва да се разгледа по същество. С договора за правна помощ, сключен между Адвокатско дружество „ Е. и Й. „ и касатора Н. Д., е уговорено дължимо за процесуално представителство в касационна инстанция адвокатско възнаграждение, в размер на 2 000 лв. с вкл. ДДС, платимо след приключване на производството по делото. Представени са с молбата доказателства за заплащането му след постановяване на съдебно решение. За възмездяване на страната съгласно чл.78 ГПК е достатъчно постигнато, преди приключване на устните състезания по делото, съгласие между същата и процесуалния й представител относно размера на адвокатското възнаграждение, вкл. в хипотезата на чл.36 ал.4 от ЗАдв., както и доказателство за платена до приключване възможността за допълване или изменение на решението, в частта за разноските, сума в съответствие с договореното, какъвто е настоящия случай. Разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК намира приложение и когато заплащането на адвокатското възнаграждение е отложено или поставено под условие, какъвто е настоящия случай. В този смисъл: опр. 46 / 08.02.2011 год. по гр.д.№ 37 / 2011 год. на ІІ гр. отд. на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, ТК, второ търговско отделение, на основание чл.248 ГПК